Въпроси, които никога нямаше да получат отговори.
Елена се намръщи. Не, всъщност на всички до един беше отговорено.
И всички отговори бяха „не“.
Докато подаваше още една ролка на лекаря, тя се зачуди дали Стефан е живял пълноценен и щастлив живот.
Не, помисли си. Бил е измамен. Напълно прекаран. Ощетен.
Лицето беше последното, което трябваше да бъде покрито, и тя задържа главата на Стефан, докато Хавърс бавно намотаваше ленената тъкан отново и отново. Елена дишаше тежко и точно когато той покри очите, от нейните собствени се откъсна една сълза и падна върху бялата тъкан.
Хавърс стисна рамото й за миг, а после довърши работата си.
Морската сол играеше ролята на уплътнител, така че никакви течности да не могат да проникнат през тъканта, а също така запазваше тялото до момента на полагането в гробницата. Билките имаха повече от очевидната задача да прикрият евентуална неприятна миризма за кратък период, но също така символизираха плодовете на земята и циклите на живота и смъртта.
Елена изруга, върна се обратно при шкафа и извади черен покров, който двамата с Хавърс използваха, за да покрият Стефан. Черното отгоре символизираше преходността на плътта, а белите превръзки — чистотата на душата и сиянието й в нейния вечен дом в Небитието.
Някога Елена беше чувала, че ритуалите имат по-важна функция от чисто практичната. Предполагаше се, че подпомагат психологическото възстановяване на близките, но застанала над мъртвото тяло на Стефан, тя имаше усещането, че чутото е пълна глупост. Това беше изпълнено с фалш сбогуване, жалък опит да прикриеш непреклонността на жестоката съдба със сладникав аромат.
Просто нова кувертюра върху изцапания с кръв диван.
Останаха смълчани за кратко до главата на Стефан, а после избутаха носилката към дъното на моргата и я прекараха през системата от тунели, водещи до подземните гаражи. Качиха тялото на Стефан в една от линейките, които бяха направени да изглеждат точно като онези, използвани от хората.
— Ще го закарам до дома на родителите му — каза тя.
— Имаш ли нужда от придружител?
— Мисля, че Аликс ще се чувства по-добре без повече публика.
— Ще бъдеш ли внимателна? Не само заради тях, но и заради собствената си безопасност.
— Да. — Всяка от линейките беше снабдена с пистолет, намиращ се под седалката на шофьора, и още щом Елена започна работа в клиниката, Катя й показа как да стреля. Без съмнение щеше да се справи с каквото й се изпречеше на пътя.
Когато двамата с Хавърс затвориха двойните врати на линейката, тя погледна към изхода на тунела.
— Мисля да се върна до клиниката през паркинга. Нужен ми е въздух.
Хавърс кимна.
— Ще те придружа. Струва ми се, че и на мен ми е нужен.
Заедно те поеха в ясната, студена нощ.
Като всяка добра курва Рив правеше всичко, поискано от него. Фактът, че беше груб и нелюбезен, беше малък реверанс към свободата на волята му, но пък това отчасти бе причината на Принцесата толкова да й допада тяхната сделка.
Когато всичко беше свършило и двамата бяха изтощени — тя от многото оргазми, а той заради скорпионската отрова, проникнала в кръвообращението му — проклетите рубини продължаваха да лежат, където ги беше хвърлил. На пода.
Принцесата се беше опряла на прозореца и дишаше тежко, а пръстите й с по три фаланги бяха разперени широко, най-вероятно защото беше наясно, че го ужасяват. Той се намираше в другия край на бунгалото, възможно най-далече от нея и се олюляваше на двата си крака.
Опитваше се да си поеме дъх, но му бе ненавистна миризмата на секс във въздуха. Ароматът й също така беше по цялото му тяло, обгръщаше го, задушаваше го до такава степен, че въпреки симпатската кръв, течаща във вените му, той имаше чувството, че ще повърне. Или може би причината беше в отровата. Кой да знае, по дяволите?
Тя повдигна едната от кокалестите си ръце и посочи кадифената торбичка.
— Вдигни я от пода!
Рив закова очи в нейните и бавно поклати глава.
— По-добре да се връщаш при чичо ни — проговори дрезгаво. — Обзалагам се, че става подозрителен, ако отсъстваш прекалено дълго.
Тук уцели. Братът на баща им беше пресметлив и мнителен социопат. Също като тях двамата. Семейна черта, както се казва.