Зад „Дрийм Флоутър“ следват „Тракър Ароу“ и „Фрийдъм“. Огледалното стъкло на синия микробус се отваря. Колата на Баунти управлява майор Пайк — добър канопалиец, който става лош — но старинната униформа от Гражданската война и шапката са изчезнали (сега ги носи Кенди — отмъстителите винаги си разменят атрибутите, което е част от играта). Майорът отново е облечен в разноцветната униформа на полицаите от бъдещето, но този път не носи шапка и русата му индианска прическа се вижда отлично. На навигаторското място до него седи оня тип с прошарените коси, когото Джони бе забелязал и по-рано — сержант Матис, дясната ръка на Джеб Мърдок, след като капитан Кандъл бе пребит и арестуван.
На мястото на къщата на Коли Ентрейджиън сега се издига шапкарница „Две сестри“, където човек може да си купи „най-изисканото от дамската мода“. Сержантът се привежда навън, прицелва се във витрината на ателието и натиска спусъка. Отново изтрещява оглушителен изстрел, последван от същото протяжно, пискливо свистене, сякаш бомба пропада през гравитационния кладенец право в центъра на земята.
— Кажете им да спрат! — писка Сюзи. — Моля ви се, НАКАРАЙТЕ ГИ ДА ПРЕСТАНАТ!
Горният етаж на „Две сестри“ се взривява сред ураган от дъски, греди, стъкла и гвоздеи. Припламва същата искрица и отзад за миг прозира къщата на Коли с колелото на Кари и завитото с брезент тяло, които трептят като миражи — каквито са сега. После къщата отново се скрива и наблюдателят вижда само шапкарницата (където във филма „Отмъстителите“ за първи път се появява Лора Демот: барманка със златно сърце, която тайно купува плат за неделна рокля), чийто покрив липсва наполовина, а стъклата на всички прозорци са счупени.
Откъм дивата пустош (където сред камъни, идеално заоблени като в рисувано филмче, расте само пелин) на север от Поплър Стрийт, където понастоящем не се намира Беър Стрийт, се задава сребристата патрулна кола на Рути-Тут. На волана е Рути, очите му просветват като светофар; до него седи малкият Джо Картрайт, а на лицето му се мъдри усмивка, която сякаш казва: „Кой би дръзнал да ми се перчи?“; на коленете си държи пушка, украсена с разни футуристични джунджурии. Зад „Рути-Тут“ идва „Джъстис Уегън“, следвана от бръмчащ електрически кошмар. На мъртвешки бледата лунна светлина „Мийтуегън“ изглежда като обвит с черна коприна. Безликият управлява микробуса. На навигаторското място седи графиня Лили, чиито привлекателни очи ярко изпъкват на фона на сивеещото й лице на девица-вампир. Над тях Джеб Мърдок е заел позиция във „войницата на проклятието“. На най-доброто място за стрелба.
Защото е най-гаден.
Така започва последната атака на страшния патрул: три микробуса от север и три от юг едновременно навлизат в силовия коридор. Чудовищно отекващите изстрели разтърсват въздуха, а куршумите, които свистят като банши56.
Хотел „Каубоите“ (помещаващ се в бившата къща на Содерсънови) се люлее на основите си — едната стена сякаш се накланя, после се разхвърчават дъски и трески. Постройката в съседство от север — някаква пръстена колиба, в която Брад Джоузефсън никога не би познал добре поддържаната си, раздвижена модерна къща — пръсна се и на всички страни се разлетяха натрошени дъски и бучки изсъхнала кал.
На отсрещната страна на улицата фалшивата фасада на „Продавницата на Уоръл“ (някога домът на Том Билингзли; насред огромните чували лежат труповете на Содерсънови) се разрушава под непрекъснатия огън от „Джъстис Уегьн“ — всеки изстрел отеква със силата на снаряд. Полковник Хенри управлява микробуса, а на стрелковия мостик е Чък Конърс, известен още като Стрелеца. До него, ухилен до уши, стои синът му.
— Страшен изстрел, тате! — възкликва синът, когато димящите дъски на фалшивата фасада подпалват с години трупалия се зад тях боклук. Скоро ще пламне цялата сграда.
— Благодаря, синко — отвръща Лукас Маккейн и насочва бълващия ракети „Уинчестър“ към „китайската пералня на Лушан“. Пералнята — някога дом на Питър и Мери Джаксън, е вече доста пострадала от „Рути-Тут“, но това не разколебава Стрелеца. Синът му се присъединява към стрелбата със своя пистолет. Оръжието е малко, но това не му пречи да гърми като базука.
След това нападение цялата главна улица тъне в пушилка. Няколко къщи от западната страна — кирпичената хасиенда, където живееха Гелърови, уютната дървена хижа, където се ширеха Рийдови, пръстената колиба, която бе едно време дом за Брад и Белинда — са почти напълно разрушени. Хотел „Каубоите“ още стои, както и шапкарницата „Две сестри“ от източната страна на улицата, но магазинът на Уоръл скоро ще сподели съдбата на „Бухала“ (в миналото притежание на семейство Хобарт) и ще се превърне в купчина пепел.