Влизат в кухнята, той се оглежда и изведнъж му хрумва, че може би добрите граждани от Поплър Стрийт са били наказани напълно заслужено. Тя живее в тази кочина Бог знае откога, а те изобщо не са подозирали. А са й съседи, всички са й изпратили цветя, когато мъжът й гризна дръвцето, повечето дори са отишли на погребението.
Плотът е затрупан с буркани, скъсани опаковки, празни чаши и кутии от безалкохолни напитки. Забелязва каната с остатъците от млякото с какао, край която се въргаля коричка от сандвича на Так. Мивката е претъпкана с мръсни съдове. Прекатурено пластмасово шише с препарат за миене, може би купено още преди смъртта на Хърб Уайлър, се мъдри до сушилката за чинии. Под отвора му се е образувала отдавна засъхнала лепкава локва зелено желе. По масата се въргалят още чинии, туба горчица, купища трохи (насред тях се мъдри касета на Ван Хален), сметана, две бутилки кетчуп, отворени кутии от пица, опаковки от хляб, от шоколадчета, а на празна бутилка от пепси като странен презерватив е нахлузена найлонова торба. Има сигурно стотици книжки с комикси. Всичките се са все от поредицата „МотоКопс 2200“. Шепа пуканки са посипани по корицата на някакъв брой, на която са нарисувани Каси Стайлс и Снейк Хънтър, затънали до кръста в някакво блато, как стрелят по графиня Лили Марш, която ги напада с нещо подобно на реактивен скутер. В отсрещния ъгъл на стаята са натрупани торби със смет, нито една от които не е завързана, и от разлагащите се боклуци буквално извират мравки. Печката е покрита със засъхнали петна от оранжев сос. Върху хладилника като последен налудничав щрих, увенчаващ достойната картина, е поставена пластмасова фигурка на Рой Роджърс върху верния си Тригър59.
Не бе необходимо да пита, за да се досети, че това е подарък на Сет от чичо му — може би спомен от младините на самия Хърб Уайлър, изваден от прашасалия кашон на тавана.
Зад хладилника се вижда полуотворена врата, през която също струи светлина и хвърля отблясъци по мръсния линолеум. Макар да се вижда под ъгъл, надписът на вратата все пак се чете и Джони различава следното:
— Сет! — прошепва Одри, пуска ръката на Джони и се втурва в тоалетната. Спътникът й я следва вътре.
Иззад тях откъм дневната като облак метеорити излитат червени светлинки; просветват в тъмната дневна и се насочват към кухнята. В същия миг Ками Рийд отваря външната врата. Стиска пушката в две ръце и докато оглежда мрачната дневна, поставя пръст на спусъка. Колебае се и не знае накъде да продължи. Трептенето на телевизионния екран в дневната привлича погледа й, шумоленето от стъпките на хора в кухнята мами слуха й. Гласът, който ечеше в главата й и искаше отмъщение за Джими, сега мълчи и тя не знае накъде да продължи. Забелязва мимолетно проблясване на червена светкавица, но съзнанието й не обработва получената информация — изцяло е ангажирано с въпроса накъде да поеме сега. Маринвил и Уайлър са в кухнята, сигурна е в това, но ако момчето не е с тях? Отново хвърля подозрителен поглед към трепкащия екран. Не чува звук, но може би аутистичните деца изключват звука.
Там е работата, че трябва да е сигурна. Вероятно в пушката са останали само няколко патрона… а и може би ония двамата няма да я оставят да стреля повече от два пъти. Иска й се гласът да проговори отново, за да й нареди какво да прави.
В този миг той се обажда.
Синтия забелязва как Ками влиза в дома на Уайлърови. Очите й се разширяват. Преди да е успяла да каже каквото и да било, Стив рязко я бутва. Тя го поглежда — прави й знаци да мълчи. В другата си ръка стиска кухненски нож.
— Ела — промърморва й.
— Нали няма да използваш това нещо?
— Надявам се да не се наложи. Идваш ли?
Тя кима и го следва. Слизат от тротоара и се оказват в Стария Запад, версия на Так, и в същия миг в отсрещния дом еква шумотевица от гласове, писъци и крясъци. „Излизай от него“ — чува Синтия, или нещо подобно, няма значение, а после още нещо, което не различава. Като че ли крещи най-вече онази Уайлър, но по едно време дочува гласа на Ками Рийд („Свали го на земята“ — това ли крещи?) и дрезгав вик, може би е Маринвил. После прозвучават два оглушителни изстрела и писъци на неистова болка или неистов ужас. Синтия не може да определи и дори не е сигурна, че иска да узнае отговора.
Въпреки това и двамата със Стив достигат отсрещния тротоар на главната улица в Деспърейшън тичешком.
У Сет / Времето на Сет
Сега. Всичко зависи от това какво ще стане сега.