На тази пресечка от Поплър — между Беър Стрийт, която минава по върха на хълма, и Хайъсинт Стрийт в подножието му — има единадесет къщи и един магазин. Този магазин, който се намира на ъгъла на Поплър и Хайъсинт, е от онези прехвалени, типично американски денонощни дрогерии, откъдето можете да си купите цигари, списания „Блац“ или „Ролинг Рок“, бонбони за петаче (макар че в наши дни повечето видове струват по десет цента), всякакви припаси за барбекю (хартиени чинийки, пластмасови вилици, тако3, чипс, сладолед, кетчуп, горчица, сосове), ескимо и какво ли още не. Стига да искате, в „От Б до Я“ можете да се снабдите дори с „Пентхаус“4, но ще трябва да се обърнете към продавача — в кралство Охайо „голите“ списания най-често ги държат под тезгяха. Пък и в това няма нищо лошо. Важното е човек да знае къде да отиде, ако се нуждае от подобно нещо.
Продавачката, която е на смяна днес, е нова — няма и седмица, откак започна работа тук — и точно в този миг, три и четиридесет и пет следобед, обслужва момиченце и момченце. Момиченцето изглежда на единадесет години и вече е на път да се превърне в красавица. Момченцето, несъмнено малкото й братче, е може би на шест години и е (поне според новата служителка) вече на път да се превърне в първокласен мърморко.
— Искам две шоколадчета! — писка братът мърморко.
— Ако и двамата пием пепси, ще останат пари само за едно шоколадче — отвръща сестрица-хубавица със завидно според служителката търпение. Ако това хлапе бе неин брат, много щеше да се изкуши да му забие такъв шут, че после да го включат в училищното представление в ролята на гърбушкото от Нотр Дам.
— Тази сутрин мама ти даде пет долара, видях я — нарежда мърморкото. — Къде са останалите — Маррррр-грит?
— Не ме наричай така, ненавиждам това име — отвръща момичето. Има дълга медноруса коса, която се струва на продавачката неописуемо великолепна. Нейната собствена коса е подстригана късо и изглежда доста шантаво, защото едната половина е боядисана в оранжево, а другата — в зелено. Младата жена съвсем ясно си дава сметка, че с подобна прическа никога нямаше да получи тази работа, ако управителят не се нуждаеше на живот и смърт от служител, който да поеме смяната от единадесет до седем — провървя й, а пък на него — никак. Все пак успя да изтръгне от нея обещание, че ще идва на работа или с кърпа, или с бейзболна шапка, но обещанията се дават, за да не се изпълняват. Ето, тя улавя погледа на сестрица-хубавица, която разглежда косата й с известно възхищение.
— Маргрит-Маргрит-Маргрит! — дере се малкият с жизнерадостно енергична злоба, присъща единствено на по-малки братчета.
— Всъщност се казвам Елън — казва момиченцето с тайнствено изражение, сякаш доверява страхотна тайна. — Маргарет е второто ми име. Той ме нарича така, защото знае, че ненавиждам това име.
— Приятно ми е, Елън — отвръща служителката и започва да реди покупките на тезгяха.
— Приятно ми е, Маррррр-грит! — гримасничи братът мърморко и тъй енергично изкривява лице в ужасяваща гримаса, че чак става смешен. Носът му е набърчен, очите му са събрани на върха на носа. — Приятно ми е, Маргрит Мухата!
Елън не му обръща никакво внимание и казва:
— Косата ви е страхотна.
— Благодаря — отвръща новата продавачка и се усмихва. — Не е толкова хубава като твоята, но върши работа. Дотук долар и четиридесет и шест.
Момиченцето изважда от джоба на джинсите си малко пластмасово портмоне. От онези, дето се отварят, като ги стиснеш отстрани. Вътре има две смачкани банкноти по един долар и някакви монети.
— Питай Маргрит Мухата къде са другите три долара! — вряска мърморан. Той е като малка черна радиостанция. — Тя си купи с тях списание с Ииииииитън Хооооок на корицата!
Елън продължава да не му обръща никакво внимание, макар че страните й леко поруменяват. Подавайки двата долара, отбелязва:
3
Мексиканско ястие, което се състои от прегъната палачинка с плънка от накълцано месо, със зелена салата и т.н. — Б. пр.
4
Американско списание за мъже, което съдържа сериозни материали, но е известно най-вече с порнографските снимки и статиите за секс, които публикува. — Б. пр.