Кари Риптън, четиринадесетгодишен, ниско подстриган, шортстоп в отбора на уенуъртския клуб на Американ Лиджън8 подмята следващия вестник на верандата на № 249 — дома на Содерсънови. Семейство Джоузефсън са местната тъмнокожа двойка; семейство Содерсън — Гари и съпругата му Мариел — са местните бохеми. Поставени на везните на общественото мнение, Гари и Мариел до голяма степен взаимно се уравновесяват. В общи линии той минава за отзивчив човек и е симпатичен на съседите си, въпреки че почти винаги е най-малкото полупиян. Мариел обаче… говори се, че Пай Карвър била казала — „За жени като Мариел има специална дума, която се римува с думата «случка».“
Кари майсторски стреля към таблото — „Шопър“ се удря във входната врата на Содерсънови и отскача право насред изтривалката на Содерсънови, но никой не излиза да прибере вестника — Мариел се къпе (за втори път днес — много мрази като стане толкова задушно), а Гари е в задния двор и разсеяно зарежда с брикети барбекюто, докато най-сетне така го натъпква, че вече спокойно могат да изпекат бизон. Сложил си е престилка с надпис „На гостите е позволено да целуват готвача“. Още не е време за пържолите, но никога не е рано човек да се приготви. Насред задния двор на семейство Содерсън има засенчена с чадър маса, а върху нея е разположен походният бар на Гари: буркан маслини, бутилка джин и бутилка вермут. Бутилката вермут е затворена. Пред нея се мъдри двойно мартини. Гари свършва със скарата, приближава се до масата и на един дъх изгълтва съдържанието на чашата. Изпитва слабост към мартинито и в дните, когато не е на училище, е склонен да й се отдава до такава степен, че към четири часа следобед вече не го е грижа за нищо. Днешният ден не прави изключение.
— Добре — отбелязва Гари. — Следващият.
После се заема с приготвянето на коктейл „Содерсън“. Прави това по следния начин: а) пълни три-четвърти от чашата с джин „Бомбай“; б) прибавя маслина; в) лекичко докосва бутилката вермут с крайчеца на чашата — за късмет.
Отпива; притваря очи; отпива отново. Очите му — вече порядъчно зачервени — се отварят. Усмихва се.
— Точно тъй, дами и господа! — Обръща се към чезнещия в зноя заден двор. — Вече имаме победител!
Съвсем слабо над останалите летни звуци — детска глъчка, бръмчене на косачки, рев на мощни автомобили, шепот на поливачки и жуженето на насекомите в топлата трева — Гари долавя звуците от китарата на писателя, която звучи омайно и небрежно. Разпознава мелодията почти на мига и стиснал чашата в ръка, се понася с танцувална стъпка около сянката, която хвърля чадърът, и запява:
— Тъй че целуни ме и се усмихни… Обещай, че ще ме чакаш ти… Прегърни ме, сякаш никога не ще се разделим…
Приятна песничка — помнеше я от времето, когато близнаците Рийд не само че не бяха родени, ами дори не бяха и заченати. За миг е поразен от прозрението как бързо лети времето, неотменимо и безпощадно. Отеква в ушите като пушечен изстрел. Гари отпива голяма глътка от мартинито и тъй като скарата вече е готова за старт, се чуди с какво да се захване. На фона на останалите звуци долавя шуртенето на душа на горния етаж на къщата и в миг си представя голата Мариел под струите му — най-голямата кучка в цялото западно полукълбо, която обаче поддържа тялото си в добра форма. Представя си я как сапунисва гърдите си, може би дори с връхчетата на пръстите си плавно гали зърната, а те се втвърдяват. Дявол го взел, нищо такова не прави, разбира се, но подобни мисли не те оставят на мира, освен ако не ги прогониш насила. Решава да действа като Свети Георги от двадесети век и да обладае ламята, вместо да я съсича. Оставя мартинито на градинската маса и се отправя към къщата.
О, лято е, лято е, ля-ля-лято е и на Поплър Стрийт животът е лесен.
Кари Риптън поглежда в огледалото дали отзад не се задават коли, не забелязва нищо и свива към дома на семейство Карвър на източната страна на улицата. Пропуска господин Маринвил с чиста съвест, понеже в началото на лятото господин Маринвил му е дал пет долара, за да не му носи „Шопър“.
— Моля те, Кари — бе му казал той най-откровено и сериозно. — Не мога повече да чета за откриването на поредния супермаркет или пък за увеселение в някоя дрогерия. Това направо ще ме довърши.
Кари въобще не го разбира, но господин Маринвил е симпатичен човек, а и пет долара са си пет долара.
Госпожа Карвър отваря входната врата на Поплър Стрийт № 248 и махва на Кари, който в същия миг с лекота й подхвърля вестника. Жената посяга да го хване, изобщо не успява и се разсмива. И Кари се разсмива. Ръцете й далеч не са като на Брад Джоузефсън, пък и съвсем не притежава такава бързина на реакциите, но е хубава, а освен това е невероятно точен човек. Отстрани до къщата мъжът й по бански и джапанки мие колата. Мерва Кари, обръща се и насочва пръст към него. Кари също вдига ръка и двамата се правят, че стрелят. Това е нескопосан, но добронамерен опит от страна на господин Карвър да се държи като печен тип и малкият уважава старанието му. Дейвид Карвър работи в пощата и момчето предполага, че тази седмица сигурно е в отпуск. То се зарича пред себе си — като порасне, ако се наложи да се захване на редовна работа от девет до пет (знае, че понякога и това се случва, както се случва човек да се разболее от диабет или бъбречна недостатъчност), никога да не прекарва отпуската си у дома, за да мие колата на двора.