2
Белинда Джоузефсън задържа кухненската врата отворена пред съпруга си, после се изправи и се огледа. Лампата не беше включена, въпреки това помещението й се стори по-светло от преди малко. Бурята вече стихваше и Белинда предположи, че след около час-два пак ще бъде слънчево и горещо.
Погледна часовника над кухненската маса и бе обзета от чувство за нереалност. Четири часът и три минути? Нима е възможно да е изминало толкова малко време? Вгледа се по-внимателно в циферблата и установи, че голямата стрелка не се движи. Посегна към ключа на осветлението, в този миг в кухнята на четири крака допълзя Джони и се изправи.
— Не си правете труда — каза Джим Рийд. Той седеше на пода между хладилника и печката и държеше Ралфи на коленете си. Момченцето бе захапало палец. Погледът му бе съвършено безизразен. Това дете не допадаше особено на Белинда, нито пък на някого от съседите, доколкото й бе известно (като изключим майка му и татко му, най-вероятно), но в този миг й дожаля за него.
— За какво да не си правим труда? — попита Джони.
— За лампата. Няма ток.
Тя му повярва, но все пак натисна ключа няколко пъти. Нищо.
Помещението беше препълнено с хора — общо единадесет заедно с нея — но на фона на мъртвата тишина, която тегнеше над тях, изглеждаха по-малко. Ели Карвър продължаваше да издава по някой и друг плачлив стон, но лицето й бе притиснато към гърдите на майка й и Белинда предположи, че момичето може дори да е заспало. Дейвид Рийд бе прегърнал Сюзи Гелър. От другата страна на момичето седеше майка му и също го бе прегърнала („каква щастливка, толкоз утешения“ — рече си Белинда). Ками Рийд — майката на близнаците — се бе опряла на врата с надпис „СТАРИЯТЪ КИЛЕРЪ“. Ками не изглеждаше озадачена колкото останалите — очите й имаха хладно, замислено изражение.
— Каза, че си чула писъци — обърна се Джони към Сюзи. — Аз не ги чувам.
— Престанаха — безизразно отвърна момичето. — Като че ли беше госпожа Содерсън.
— Няма съмнение — потвърди Джим. Понамести Ралф на скута си и за миг сбърчи чело в болезнена гримаса. — Познах я. Почти цял живот я слушаме как крещи на Гари. Нали, Дейв?
Дейв Рийд кимна:
— Аз да съм я убил досега. Честно.
— Само дето ти не пиеш, моето момче — изрече Джони, стараейки се да имитира У.С. Фийлдс38 колкото се може по-убедително. Вдигна слушалката на кухненския телефон, вслуша се, натисна бутона с нулата няколко пъти, после затвори.
— Деби умря, нали? — обърна се Сюзи към Белинда.
— Шш, недей, моето дете — разтревожено се намеси Ким Гелър.
Сюзи не й обърна никакво внимание.
— Изобщо не е ходила в съседната къща. Нали? Не ме лъжете!
Белинда се канеше да направи точно това, но й се стори някак нередно. Опитът показваше, че дори благородните лъжи обикновено само влошават нещата. Правят ги още по-налудничави. А обстановката на Поплър Стрийт и бездруго беше достатъчно налудничава.
— Да, мила — отвърна тя, удивлявайки се за пореден път колко южняшки звучи — или поне по свое мнение — когато съобщава лоши новини. Може би това бе част от живота на чернокожите, която никой все още не бе успял да вмести в академичен курс. Но в нейния случай най-чудното бе, че никога през живота си не бе слизала по на юг от линията Мейсън — Диксън39.
— Да, мила, страхувам се, че е така.
Сюзи захлупи лице с длани и захълца. Дейв Рийд я придърпа към себе си и тя отпусна глава на рамото му. Когато Ким се опита да я откъсне от момчето, Сюзи не помръдна.
Майка й отправи към Дейв злобен поглед, но той изобщо не го забеляза. Тогава тя се обърна разядосана към Белинда:
— Защо й говориш такива неща?
— Момичето лежи отпред на верандата, а с оная ми ти червена коса трудничко ще бъде да не се забележи.
— Стига, стига — намеси се Брад. Хвана я за китката и я привлече към мивката. — Недей да я разстройваш.
„Само дето вече е прекалено късно“ — мислено отбеляза Белинда, но благоразумно си замълча.
Над мивката имаше прозорец. Отдясно бе желязната ограда, която делеше Карвърови от мястото на Олд Док. Дори се виждаше зеленият покрив на къщата на Билингзли. Облаците над него като че ли вече се разсейваха.
Тя се обърна, надигна се и се намести на ръба на мивката. После се наведе към замрежения прозорец, усещайки миризмата на металната рамка и на лятната влага. Тази смесена миризма породи у нея моментно чувство — едновременно приятно и болезнено — на носталгия по детството. „Странно — рече си тя, — все миризмите събуждат най-ярък спомен за миналото.“
38
Американски комедиен актьор (1880–1946), пословичен с това, че не обичал деца. — Б. пр.
39
Границата между щатите Мериленд и Пенсилвания, разделителна линия между робовладелския Юг и Севера до Гражданската война (1861–1865). — Б. пр.