Брад не ги видя — вниманието му бе съсредоточено върху мъжа на съседната ливада — бе изцяло погълнат от усилията на Питър да се изправи с натежалото мъртво тяло на жена си на ръце. А Питър…
Джони размърда дясната си ръка. Искаше енергично да я размаха, но вместо това тя едва се поклати. Успя да я насочи към дръжката на пистолета и да го издърпа от колана на панталона си. Обаче не можа да стреля — барабанът беше празен. Не можеше и да го зареди — не и в това състояние. Тъй че заби дръжката право в прозореца на спалнята на Елън.
— Прибирай се! — кресна на Питър, а в собствените му уши гласът му прозвуча съвсем тихо и безжизнено. Мили Боже, що за кошмар е това и как се бяха озовали в него? — Прибирай се! Връщат се! Пак са тук! Връщат се!
СЕДМА ГЛАВА
Поплър Стрийт/16:44/15 юли 1996 г.
Като че ли изникват направо от мъглата над асфалта и се материализират на улицата като някакви метални динозаври. Стъклата им се смъкват; бойницата в страничната врата на розовия „Дрийм Флоутър“ отново се отваря; предното стъкло на синия „Фрийдъм“ потъва в меката тъмнина, от която стърчат три наежени дула.
Пада гръм и в далечината се чува дрезгав, пронизителен птичи писък. След кратка пауза престрелката отново започва.
Изстрелите напомнят грохота на гръмотевици, но са още по-неприятни, защото за разлика от природните сили имат някак личен характер. Този път ечат по-силно от преди — Коли Ентрейджиън, легнал по корем в коридора меж ду кухнята и дневната на Билингзли, пръв забелязва това, но другите също се ориентират бързо. Всеки изстрел трещи като гранатен взрив, който постепенно преминава в тих стоноподобен звук — нещо средно между жужене и свистене.
Само два изстрела от „Тракър Ароу“ са достатъчни да превърнат половината комин на Коли Ентрейджиън в червеникавокафяв прах и тухлени отломки, не по-големи от речни камъчета, които се посипват по покрива като дъжд. Един куршум уцелва брезента, с който е покрито тялото на Кари Риптън, и той заплющява като парашут; друг куршум отнася задната гума на велосипеда на момчето. Пред „Тракър Ароу“ пълзи сребристият микробус, напомнящ старовремски дилижанс. Покривът му се повдига под ъгъл и отвътре се подава сребриста фигура, прилична на робот в пехотинска конфедератска униформа. Тя изпраща спешна „колетна пратка“ — три куршума — в пламтящата къща на Хобарт. Всеки изстрел трещи, сякаш избухва динамит.
Спускащите се откъм Беър Стрийт „Дрийм Флоутър“ и „Джъстис Уегън“ откриват огън по № 251 и № 249 — къщите на Джоузефсън и Содерсън. Прозорците остават без стъкла. Вратите се разтварят с трясък. Мощен откос, сякаш от дулото на противосамолетно оръдие, се насочва право в задницата на стария сааб на Гари. Ламарината се нагъва, във въздуха се разхвърчат червени пластмасови парченца от стоповете, чува се „вууп!“ — резервоарът избухва и малката кола е погълната от димни оранжеви пламъци. Двата надписа върху бронята — „МОЖЕ ДА СЪМ БАВЕН, НО СЪМ ПРЕД ТЕБ“, отляво, и „СЛУЖЕБНА МАФИОТСКА КОЛА“, отдясно — се размиват в нагорещения въздух, като че са мираж. Трите микробуса, които пълзят нагоре по улицата, достигат другите три, насочени към долния й край; шестте коли се разминават и спират точно пред металната ограда, която отделя Билингзли от Карвърови от едната страна и от Джаксънови от другата страна.
Одри Уайлър — която се бе уединила в кухнята с кутия нискоалкохолна бира и сандвич, когато започна стрелбата — застава в дневната и се опулва в почуда пред прозореца, без изобщо да си дава сметка, че все още стиска ръжена филийка с парченце салам и лист салата. Изстрелите се сливат в непрестанен, оглушителен тътен, като в Трета световна война, но Одри е в безопасност — огънят е насочен единствено към двете къщи отсреща.
Пред очите й червената каручка на Ралфи Карвър — „Бъстър“ — хвръква във въздуха и Одри забелязва, че от едната страна металът е нагънат почти във формата на цвете, играчката се прекатурва върху подгизналия труп на Дейвид Карвър, търкулва се от другата му страна и се преобръща, но следващият изстрел я огъва на две и я запраща в лехата с цветя. Следващите няколко изстрела откъсват дървената рамка с опъната на нея мрежа пред входната врата и тя се сгромолясва насред входното антре; още два откоса от микробуса „Фрийдъм“ на Баунти и безценните порцеланови фигурки на Пай стават на пух и прах.
В следващия миг в задницата на автомобила на Мери зейват дупки, резервоарът се подпалва и изригващите пламъци поглъщат цялата кола. Два от прозоречните капаци на Билингзли се откъсват от пантите. В пощенската кутия, окачена до входната врата, зейва дупка с големината на бейзболна топка, след което кутията пада на изтривалката и над нея се извива струйка дим. Вътре весело пламтят брошурата на „К-март“41 и писмо от сдружението на ветеринарите в Охайо. В поредния оглушителен бумтеж чукчето на входната врата, което представлява посребрената глава на санбернар, изчезва безвъзвратно, като че отскубнато от ръката на невидим магьосник. Сякаш всичко наоколо изобщо не го засяга Питър Джаксън с мъка се изправя на крака, с мъртвата си съпруга на ръце. Кръглите му очила без рамка, чиито стъкла са изпръскани с вода, блестят на усилващата се светлина. Има съвършено неадекватния вид на човек, на когото са изгорели всички бушони. Но въпреки това стои там и Одри вижда, че като по чудо той е съвършено непокътнат съвършено…
40
Рисунка, намерена сгъната в тетрадка, която очевидно е служила на Одри Уайлър за дневник. Макар картинката да не е подписана, почти сигурно е, че е дело на Сет Гарин. Ако се приеме, че по време съответства на датата на онази страница от дневника, където е намерена, следва, че е била нарисувана през лятото на 1995 година, след смъртта на Хърбърт Уайлър и ненадейното изселване на семейство Хобарт от Поплар Стрийт. — Б.ред.