Нейде отвъд изцъкленото небе гръмотевицата отново изтрещява.
Из Кълъмбъския Вестник „Диспач“, 31 юли 1994 година:
САН ХОСЕ, Калифорния, 30 юли. — Семейна ваканция в Северна Калифорния завърши трагично вчера, когато в резултат на ожесточена стрелба загинаха четирима членове от семейство от Толидо. Полицията смята, че загиналите по погрешка са станали жертва на организирано престъпно деяние. По тях са стреляли от минаващ по улицата автомобил. Убитите са Уилям Гарин, 42 г., Джун Гарин, 40 г., и две от трите им деца — Джон Гарин, 12 г., и Мери Лу Гарин, 10 г. Семейство Гарин гостувало на Джоузеф и Роксан Калабрезе, техни приятели от студентските години. По време на стрелбата семейство Калабрезе се намирали зад къщата и не пострадали. Освен това оцелял и шестгодишният Сет Гарин, който си играел на пясъка в задния двор. Според Джоузеф Калабрезе, когато били застреляни, семейство Гарин и двете им по-големи деца играели крокет на ливадата пред къщата.
„Не мога да повярвам, че живеем в такова общество, че подобни неща изобщо са възможни — коментира потресен член на семейство Калабрезе. — Това е хубав квартал. Никога досега не сме имали такива инциденти.“ Свидетели съобщават, че непосредствено преди стрелбата недалеч от мястото на произшествието е бил забелязан червен микробус. Мъж твърди, че автомобилът може да е бил екипиран със специални уреди за наблюдение. „Имаше нещо като радарна чиния на покрива — каза той. — Ако престъпниците не го скрият някъде, вероятно няма да е трудно да се намери.“ Полицията обаче все още не е открила мистериозния микробус, няма и задържани. Запитан за оръжието, използвано при атаката, лейтенант Робърт Алварес каза единствено, че още не разполага с резултатите от балистичния анализ, но разследването продължава.
ВТОРА ГЛАВА
1
Стив Еймс забеляза че се стреля, защото следеше с поглед двете деца, които се караха край червената каручка пред магазина. Момичето изглеждаше ужасно ядосано на момченцето и за миг на Стив му се стори, че ще го удари… и малкият ще се стовари върху каручката и право под колелата на камиона. Да прегази тоя хлапак с риза като на Барт Симпсън10 в централно Охайо със сигурност ще бъде идеален завършек на днешния кошмарен ден.
Спря доста далеч от тях — страх лозе пази — и в същия миг забеляза, че децата изоставиха спора и вниманието им се насочи към парата, която се вдигаше от радиатора на камиона. Зад тях, насред улицата, бе спрял червен микробус — Стив не бе виждал такъв яркочервен микробус през целия си живот. Само че не толкова боята привличаше вниманието. Най-много се набиваше на очи блестящата щуротия на покрива на автомобила. Напомняше футуристична радарна чиния. Приспособлението дори се въртеше бавно като истински радар.
На отсрещната страна на улицата се виждаше хлапе с велосипед. Микробусът се плъзна към момчето, сякаш шофьорът (или някой от пътниците) искаше да разговаря с него. Момчето дори не подозираше за приближаващия се автомобил — то бе извадило свит на руло вестник от чантата, която висеше отстрани на бедрото му, и тъкмо замахваше да го хвърли.
Без да си дава сметка какво прави, Стив изключи двигателя на камиона. Вече не чуваше съскането на радиатора, нито виждаше двете деца край червената каручка, нито мислеше какво да каже, като се обади на телефон 800, който му бяха дали от фирмата „Райдър“ в случай, че закъса с двигателя. Веднъж или два пъти през живота му го бе осенявал ирационален проблясък — предусещане, гадателско прозрение — но в миг го обзе не просто предчувствие, а непоколебима увереност, че тук ще се случи нещо. И то нещо ужасяващо.
Не видя двойната цев, която се подаваше от страничното стъкло на микробуса, защото се намираше в неудобна позиция, но чу трясъка и моментално го разпозна. Бе израснал в Тексас и никога не би сгрешил пушечен изстрел с гръмотевица.
Момчето отхвръкна от седалката на велосипеда със сгърчени рамене и присвити колене, а шапката му падна. Фанелата му бе скъсана на гърба и Стив забеляза повече, отколкото би искал — кръв и почерняла, разкъсана плът. Както бе замахнало да хвърли вестника, момчето го изпусна, свитата на руло хартия се изтъркаля зад него в сухата канавка, в същия миг хлапето се строполи на ливадата пред малката къща на ъгъла.
Шофьорът на микробуса спря насред улицата, почти на кръстовището с Хайъсинт, без да изключва двигателя.
10
Герой от анимационната поредица „Семейство Симпсън“, който непрекъснато прави бели. — Б. пр.