Тъй като нямах време да измислям завъртени лъжи, изтърсих каквото ми хрумна в момента. Намерила съм я в избата, като съм слязла да търся торбички за прахосмукачката. Вече бяхме преровили там, разбира се, но казах, че играчката била под стълбището.
Сет прие обяснението, без да задава въпроси (не знам дали изобщо го интересуваше — бе толкова щастлив, че „Дуийм Фуотъ“ се е на мерил — но то и без друго бе предназначено за ГМ). Хърб зададе един-единствен въпрос — как изобщо „Дрийм Флоутър“ се е озовал в мазето? Сет никога не слиза там, защото се страхува, а X. знае това. Отвърнах, че не знам, и — чудо на чудесата — въпросът като че ли приключи.
Цяла вечер Сет седя на любимото си столче с „Дрийм Флоутър“ на коленете си — като малка госпожица с любимата си кукла — и гледа телевизия. Хърб донесе някакъв филм. Черно-бял, от коша с намалените видеокасети, но Сет много го харесва. Уестърн (разбира се) от края на петдесетте години, вече го изгледа два пъти.
Участва Рори Калхун. Филмът се казва „Отмъстителите“.
Май закъсахме.
Тази сутрин Уилям Хобарт пристигна у нас побеснял. Слава Богу, Хърб бе отишъл на работа, а Сет беше в задния двор.
— Бих искал да ви задам един въпрос, госпожо Уайлър — казва. — Имате ли нещо общо — вие или вашият съпруг — с онова, което се случи с колата ми тази нощ? Достатъчно е да ми отговорите с "да" или „не“. Най-добре си признайте веднага.
— Не знал за какво говорите — отвърнах и сигурно му е прозвучало убедително, защото се поуспокои.
Отведе ме на улицата (придружих го с радост, защото колкото по-далеч се намираме от задния двор и Сет, толкоз по-добре) и посочи към своя дом. Има някаква голяма кола — „Експлорър“ или нещо подобно. Четирите гуми бяха сплескани и всичките стъкла бяха изпотрошени.
— Боже мой, искрено съжалявам — казах. И наистина съжалявам, макар той да не знае истинската причина.
— Извинявам се за обвинението — отвръща той, а лицето му е като колосано. — Сигурно съм си казал… заради играчката, която Хю взе… и ако все още ви е било яд…
Искаше да каже кола за кола, струва ми се — като око за око.
— Цялата случка е забравена, господин Хобарт. Не съм отмъстителна.
— „И ще познаят деянието ми“ — каза Господ — отвръща той.
— Точно така — съгласявам се. Не зная дали е така или не, но вече исках да се отъва от него. Плаши ме.
— Сигурно са били улични вандали. Пияници. Със сигурност никой от съседите не би извършил подобно нещо.
Надявам се наистина да са били вандали, искрено се надявам. Пък и как би могъл да е Сет — или горделивото момченце, ако предпочитате — ако не греша в предположенията си, че силите му имат ограничен обсег на действие? А може би способностите му се увеличавам. И обсегът се разширява. Не смея да кажа на Хърб.
Като слязох тази сутрин да приготвям закуската, видях семейство Рийд по халати на двора, излязох. Напоследък беше горещо, но посред нощ валя — същински порой — и тази сутрин въздухът е по-свеж и е изпълнен с омайното ухание на летен дъжд.
Беше ранна съботна утрин — инак всички съседи щяха да наизлязат на улицата. Пред къщата на Хобартови бе паркирана полицейска кола и навред бе обсипано със стъкла, който блестяха под слънцето. Уилям и жена му (Айрийн), стояха по пижами на най-долното стъпало и разговаряха с полицаите. Малкият крадльо бе застанал на задното стъпало и си смучеше палеца. Малко е големичък за такова нещо, но тази сутрин ches52 Хобарт сигурно е било ужасно. Изглежда, всичките им прозорци бяха изпотрошени — и на долния, и на горния етаж.
Ками каза, че станало около шест без четвърт. Тъкмо се била събудила и чула.
— Не беше толкова оглушително, колкото човек би предположил — все пак, толкова много стъкла — но беше достатъчно силно, за да разпознае човек какво е. Странно, а?
— Много — отвърнах аз. Гласък ми звучеше съвсем нормално, но не посмях да кажа нищо повече, за да не се разтрепери.
Ками обясни, че веднага щом чула шума, надникнала навън, но хората, които били хвърлили камьните, вече били изчезнали (ако полицията наистина намери камъни, ще ги изям със сос за спагети).
— Каквито и да са били, явно са офейкали веднага. — Тя сръга Чарли с лакът. — А ей този мъжага проспа целия инцидент.
— Първо колата, сега това — отбеляза Чарли. — Друг път са вандали. Някой му е набрал на Уил Хобарт.