Стоич бе превел повече от половината, преди да млъкне. Милан знаеше английски. Резултатът имаше две фази. В продължение на няколко секунди той потъна в смаяно мълчание. Вторият етап приличаше на избухнала граната.
Госпожа Раяк нададе писък и тичешком напусна стаята. Синът й клюмна на стола, обхвана главата си в ръце и се разтрепери. Бащата пребледня, после лицето му стана тъмночервено. Той посочи вратата и започна да крещи една-единствена дума, която според Грейси означаваше „вън“. Стоич се запъти към изхода. Следотърсача го последва.
Когато минаваше край треперещия младеж, той спря и пъхна визитката си в горния джоб на сакото му.
— Ако решиш да поговориш с мен, обади ми се — прошепна англичанинът. — Или ми пиши. Аз ще дойда.
По пътя за летището в колата цареше напрегнато мълчание. Драган Стоич явно смяташе, че е заслужил всеки цент от своите хиляда долара. Когато спряха пред терминала, той заговори през шибедаха на заминаващия Грейси.
— Ако някога пак дойдеш в Белград, приятелю, съветвам те да не споменаваш това име. Даже на шега. Особено на шега. Днес никъде не сме ходили.
За две денонощия Следотърсача написа доклада си до Стивън Едмънд и състави списък на разходите си. Последният абзац гласеше:
„Трябва да призная, че събитията, довели до смъртта на Вашия внук, начинът на смъртта и местонахождението на тленните му останки навярно никога няма да бъдат разкрити. И не искам да останете с напразната надежда, че внукът Ви може още да е жив. За момента и в обозримо бъдеще единственото заключение е следното: изчезнал и смятан за мъртъв.
Не вярвам, че той и придружаващият го босненец са катастрофирали в района и са паднали в някое дере. Лично претърсих всички възможни пътища. Не смятам и че босненецът го е убил заради джипа и парите.
Според мен двамата са изпаднали в беда и са били убити от неизвестни хора. Има вероятност това да е банда сръбски паравоенни престъпници, за които се смята, че са били наблизо. Но без доказателства, идентификация, признание или свидетелски показания в съд не е възможно да се предявят обвинения.
С най-дълбоко съжаление споделям с Вас всичко това, но съм почти убеден, че е вярно.
Имам честта да остана
Беше 22 юли 1995 г.
8.
Адвокатът
Калвин Декстър не обясни главната причина за решението си да напусне армията, защото не искаше да му се подиграват. Искаше да следва, да завърши висше образование и да стане адвокат.
Що се отнасяше до средствата, той бе спестил няколко хиляди долара във Виетнам и можеше да получи още средства според условията на наборния закон.
В наборния закон няма много условия: ако американски войник, който не е дисциплинарно уволнен от армията, желае да учи, държавата трябва да го издържа, докато завърши. Студентът може да харчи отпусканите средства, които през последните трийсет години постоянно се увеличават, по всякакъв начин, стига учебното заведение да потвърждава, че следва редовно.
Декстър реши, че провинциалните колежи са по-евтини, но искаше в университета да има юридически факултет, а щом щеше да се занимава с право, в далеч по-големия Ню Йорк щеше да има много повече възможности, отколкото в Ню Джърси. След като прегледа петдесет справочника, той кандидатства в нюйоркския университет „Фордам“.
Прати документите си в края на пролетта заедно със задължителния документ за уволнение, с който напускаше армията всеки войник. Тъкмо навреме.
През пролетта на 1971-ва, въпреки че вече имаше силни настроения срещу Виетнамската война, при това главно в университетите, никой не обвиняваше войниците, а по-скоро ги смятаха за жертви.
След хаотичното и недостойно изтегляне през 1973-та, понякога определяно като бягство, настроенията се промениха. Макар че Ричард Никсън и Хенри Кисинджър се опитаха да придадат на положението максимално оптимистичен вид и че почти всички посрещнаха с радост дистанцирането от виетнамската катастрофа, това все пак бе разглеждано като поражение.
Ако има нещо, с което средният американец не желае да бъде свързван много често, това е поражението. Самата идея не е американска, дори за либералната левица. Войниците, които се завърнаха в родината след 1973-та, смятаха, че ще ги посрещнат с почести, тъй като бяха дали всичко от себе си, бяха страдали, бяха изгубили добри приятели — а ги посрещна стена от безразличие, даже враждебност. Левицата повече се интересуваше от Ми Лай4.
През онова лято на 1971-ва документите на Декстър бяха разгледани наред с всички други кандидати и той бе приет за четиригодишен курс по политическа история. Тригодишната му служба в Голямата червена беше разглеждана като плюс в категорията „житейски опит“ — нещо, което нямаше да се случи две години по-късно.
4
Виетнамско село, където през март 1968 г. една американска рота избива около петстотин невъоръжени селяни. — Б.пр.