Сенаторът свъси вежди. В това нямаше никаква логика. Законът бе непълен. Ключовият израз беше „при одобрение от страната домакин“. Но сътрудничеството между полицейските сили не бе нищо ново. Естествено ФБР можеше да приеме покана за помощ от страна на чужда полиция. Това се правеше от много години. И защо бяха необходими два отделни закона — тези от 1984 и 1986 г.?
Той обаче не знаеше, че вторият закон отива много по-далеч от първия и че изразът „при одобрение на страната домакин“ е само за успокоение на комисията. Онова, което господин Брайънт не смееше да каже и само намекваше (все пак той говореше през Клинтъновата епоха), бе изразът „предаване на престъпник“.
Със закона от 1986 г. Съединените щати си присвояваха правото любезно да искат екстрадирането на убиеца на американски гражданин в САЩ. Ако получеха отрицателен отговор или безкрайно разтакаване, което се равняваше на отказ, с това идваше краят на любезността. САЩ се упълномощаваха да пращат тайни агенти, които да отвличат „престъпниците“ и да ги връщат в страната, за да ги съдят.
Съвместната операция на ЦРУ и ФБР по отвличане на предполагаем убиец на американски гражданин се наричаше „предаване на престъпник“. След гласуването на закона по времето на Роналд Рейгън бяха осъществени десет такива изключително секретни операции — и всичко заради един италиански лайнер.
През октомври 1985-та генуезкият кораб „Акиле Лауро“ плаваше край северното крайбрежие на Египет. Предвиждаше се да спре на израелския бряг. На борда пътуваха туристи, сред които американци.
Сред туристите имаше четирима палестинци от Фронта за освобождение на Палестина, терористична група, свързана с Организацията за освобождение на Палестина на Ясер Арафат, по онова време изгнаник в Тунис.
Целта на терористите не била да завземат кораба, а да слязат в Ашдод и там да вземат израелски заложници. Ала на 7 октомври, докато плаваха между Александрия и Порт Саид, те проверяваха оръжието си в една от каютите си, когато влезе стюард, видя ги и се развика. Четиримата палестинци изпаднаха в паника и отвлякоха лайнера.
Последваха четиридневни напрегнати преговори. От Тунис долетя Абу Абас, който се обяви за представител на Арафат. Тел Авив го отхвърли, като заяви, че той е шеф на ФОП, а не добронамерен посредник. Накрая сключиха сделка: терористите щяха да бъдат върнати с египетски самолет в Тунис. Заплашен с оръжие, италианският капитан потвърди, че никой не е пострадал. Принудиха го да излъже.
Щом освободиха кораба, стана ясно, че на третия ден палестинците са убили възрастен американски турист, седемдесет и девет годишния прикован на инвалидна количка нюйоркчанин Лиън Клингхофър. Застреляли го в лицето и го хвърлили заедно с количката в морето.
За Роналд Рейгън това беше достатъчно — всички сделки бяха анулирани. Но убийците бяха във въздуха и пътуваха за Тунис със самолет на суверенна държава, която поддържаше дружески отношения с Америка. Освен това самолетът се намираше в международното въздушно пространство, с други думи бе недосегаем. А може би не?
Американският самолетоносач „Саратога“ случайно плаваше на юг в Адриатическо море с изтребители F–16 „Томкет“ на борда. След падането на нощта египетският самолет беше засечен край Крит да лети на запад към Тунис. Изведнъж от мрака се появиха четири F–16 и го обкръжиха. Ужасеният египетски капитан поиска аварийно кацане в Атина. Отказаха му. Изтребителите сигнализираха да ги придружи, иначе щеше да си носи последствията. Същият ЕС2 „Хоукай“ от „Саратога“, който откри египетския самолет, предаваше съобщенията между него и изтребителите.
Накрая самолетът заедно с убийците и техния командир Абу Абас бе отклонен и кацна в базата на САЩ в Сицилия. После нещата се усложниха.
Базата „Сигонела“ се използваше съвместно от американския военноморски флот и италианските военновъздушни сили. Формално тя беше суверенна италианска територия. САЩ само плащаха наем. Римското правителство в състояние на изключителна възбуда предяви претенции да съди терористите. Лайнерът „Акиле Лауро“ бе техен, базата също.
Наложи се президентът Рейгън лично да се обади на американските спецчасти в „Сигонела“ и да им нареди да отстъпят и да оставят палестинците в ръцете на италианците.
Впоследствие в Генуа, откъдето беше лайнерът, бяха осъдени дребните риби. Ала техният водач Абу Абас свободно излетя на 12 октомври и все още е на свобода8. Италианският министър на отбраната възмутено подаде оставка. По онова време премиер бе Бетино Кракси. По-късно той почина в изгнание, също в Тунис, издирван за присвояване на средства в особено голям размер по време на мандата си.
8
През април 2003 г., докато тази книга беше в печатницата, американски спецчасти заловиха Абу Абас в пустинята на запад от Багдад. — Б.а.