— Приятел?
Морено нехайно повдигна рамене.
— Дойдоха заедно и бъбреха, сякаш са приятели, затова си помислих така.
— Виждали ли сте и преди този приятел?
Морено се замисли за няколко секунди.
— Не, не бих казал. — Настървено започна да се чеше по врата, сякаш животът му зависеше от това.
Гарсия се намръщи и отстъпи крачка назад. Нямаше да се изненада, ако сградата е пълна с бълхи и дървеници.
— Но на това място, брато — продължи Морено, — много хора влизат и излизат с гостите. — Той престана да се чеше, погледна ноктите си и ги потърка в предницата на ризата си. — Знаете как става, нали? Какво правят тук гостите в апартаментите си, е тяхна работа, comprendes3? Аз само се грижа за това място.
„И вършиш страхотна работа“ — иронично си помисли Карлос, но не каза нищо.
— Виждали ли сте го да води жени тук? — попита Хънтър.
Морено се изсмя.
— На кой свят живееш, брато? Да, виждал съм го да води жени тук, и преди да попиташ, всичките бяха пълнолетни.
— А виждали ли сте някоя от тези две жени тук? — попита Робърт и му показа снимки на Никол Уилсън и Шарън Барнард.
Морено се вгледа в снимките. Докато държеше устата си затворена, той прокара език по предните си зъби и горната му устна се изду.
— Ммм… не, не ми изглеждат познати.
— Сигурен ли сте? — попита Гарсия.
Морено продължи да гледа снимките.
— Да, сигурен съм, брато.
— Кой друг работи тук? Кой те замества, когато имаш свободен ден или докато се къпеш веднъж седмично?
Морено не разбра иронията на Гарсия.
— Братовчед ми, брато, но той ще дойде чак в края на седмицата. Може да се върнете тогава и да говорите с него, ако искате.
— Може да дойдем — отвърна Карлос.
— Имате ключове за апартамент 211, нали? — попита Хънтър.
Морено погледна двамата детективи.
— Да, разбира се, че имам, но не ви ли трябва съдебна заповед, за да влезете там? Това място може и да е дупка, но не е свободно за всеки, брато.
— Естествено — отговори Гарсия. — Може да вземем съдебна заповед, ако искаш, и може да дойдем пак с нещо повече от заповед за апартамент 211, брато. Ще имаме заповед за цялата сграда, включително кабинета ти там отзад. — Той посочи затворената врата зад Морено. — Ще доведем и няколко инспектори от ХЕИ и представители на емиграционните власти. Добре ли ти звучи?
— Ay, pinche culero4 — Мъжът потърка мазното си чело и наведе глава.
— Usted sabe que hablamos espanol tambien, no?5 — каза Гарсия, напомняйки му, че двамата с Хънтър разбират испански.
Морено не го погледна. Издърпа едно от чекмеджетата зад гишето и извади връзка ключове.
— Добре, брато, но само ако аз дойда с вас.
— Не бих искал друго, брато — отвърна Карлос, отстъпи крачка назад и посочи към стълбите. — След теб, compadre6.
64
Докато изкачат четирите реда стъпала до втория етаж, домоуправителят на сградата имаше такъв вид, сякаш щеше да получи сърдечен удар. Челото му беше обляно в пот и дишането му беше толкова затруднено, че хриптеше като болен от астма Дарт Вейдър.
— Добре ли сте? — попита го Хънтър, когато Морено най-после стигна до площадката на втория етаж. Беше изкачил петдесет стъпала за две минути.
— Hijo de perra7 — задъхано отговори Морено, подпирайки се на стената. — Да… добре съм, брато… Трябва ми само минутка.
— Да, изглеждаш добре — подхвърли Гарсия. — И звучиш добре.
Домоуправителят пак не обърна внимание на ироничната забележка.
Някой открехна врата в малкия коридор пред тях, надзърна навън и секунда по-късно я затвори.
— Е, добре, да приключваме по-бързо. — Морено изправи гръб и избърса челото си с длан. — Да ви видят да вървите по коридорите е лошо за бизнеса, comprendes? Миришете на ченгета.
Карлос се намръщи, доближи лявата си ръка до носа си и я помириса, а после направи същото с дясната.
— Искаш да кажеш, че придаваме приятен мирис на това място? — попита.
Морено го погледна и понечи да отговори, но размисли.
Апартамент 211 беше първата врата вляво по коридора. Морено се приготви да пъхне ключа в ключалката, но Хънтър хвана ръката му и му направи знак да спре. Той дръпна домоуправителя, отмествайки го встрани от вратата.
— Първо ще почукаме — прошепна Робърт.
— Защо, брато? Казах ви, той не е тук.
— Може и да е така, но първо ще почукаме.
Хънтър и Морено стояха до стената от лявата страна на вратата, а Гарсия застана от дясната.
Робърт почука три пъти.