Неволно си помислих какъв ли вид би имал Аристотел, ако попаднеше на нашия „Разузнавач“.
— Добре — казах, — ще видим.
— Погледни — каза Ърли.
Вероятно съм бил заспал, защото, когато отворих очи, Ърли изследваше пробите, взети от атмосферата, а Арсен човъркаше нещо в ПЛАР-а.
— Махни му въоръжението — рече Ърли, — тук няма с кого да воюва.
— Да се надяваме — отвърна Арсен.
Мюлер извлече още една проба въздух.
— Ей сега, момчета — каза той, като нагласяше колбата-апарат. — Още една биологична проба и може да излизаме.
За първи път виждах ръцете на Ърли да треперят.
Навярно и аз не съм изглеждал по-добре.
Циладзе демонтира от ПЛАР-а антипротоновия излъчвател и го остави на пода до картечницата. Лишен от страшните си оръжия, планетарният ни разузнавач придоби съвсем добродушен вид.
— Роботът ще върви пръв — каза Мюлер, като отвори люка.
Преди да изляза, погледнах скалата на електронния календар за земното време. Показваше дванадесети януари 6416 година.
Голяма пакост бяхме направили при кацането. Дърветата около ракетата бяха овъглени и покрити със засъхнала пяна.
Беше много горещо. Арсен засенчи с ръка очите си и погледна през стиснатите си пръсти към Слънцето. Вирнал бе брадата си право към небето.
— Кажи, Ърли, къде кацнахме? — попита той.
— Струва ми се, на Земята — невъзмутимо отвърна Ърли.
— Разбирам, че не е на Луната. Интересува ме ширината, на която сме се приземили.
Ърли сви рамене.
— Попитай него. Той изчисли изумително точно кацането.
Безропотно преглътнах хапливата забележка.
— Някъде между тридесет и петия и тридесет и осмия паралел — казах.
Ърли се усмихна и със злорадство реших да му го върна.
— Ако Ърли не бързаше толкова с кацането — рекох с небрежен тон, — щяхте да получите данни за новото положение на земната ос. Сега мога само да кажа, че тя съвсем малко се отклонява от перпендикуляра към плоскостта на еклиптиката.
Арсен подсвирна.
— Така, ясно — рече Ърли, — вечно лято. Извини ме, Момко, за глупавата шега. Ти наистина си великолепен навигатор.
Не знам доколко го каза сериозно, но от вълнение чак се изпотих, защото похвалата на Ърли за мен е най-важна от всичко на света. Изобщо Ърли е такъв човек, че за него бих влязъл, без да се замисля, и в огъня. Арсен също е добър другар и много смел, но Ърли повече ми харесва.
Циладзе смутено се огледа наоколо и неочаквано произнесе с патетичен тон:
— Хората, способни да направят това…
— Са знаели какво вършат — прекъсна го Мюлер. Ърли не понасяше, когато някой се разкисва.
— Интересно все пак, а къде са самите хора? — казах.
Пожарището бе свършило и ние вървяхме из гората по зелената трева. Не знам дишал ли съм някога такъв прекрасен въздух.
Внезапно ПЛАР-ът спря и вдигна ръка. Отпред имаше поляна.
Честна дума, за малко не се разревах, когато видях група младежи и девойки по шорти и с пъстри ризи. Когато излетях от Земята, бях само на дванадесет години и още не бях виждал свои връстници.
Ърли приветствено им замаха. Те се усмихнаха и също замахаха, но ми се сториха някак смутени.
Направихме няколко крачки към тях и на лицата им се изписа страх.
„Странно държане за такава среща“ — мина ми през ума.
— Ние сме екипажът на космическия кораб „Разузнавач“ — викна им Ърли. — Излетяхме от Земята на седми март в две хиляди четиридесет и трета година. Приземихме се тази нощ в два часа и десет минути недалеч оттук.
Усмивките на земните жители станаха по-широки, но разстоянието помежду ни се поувеличи.
Не знам колко време щяхме още да си разменяме така усмивки, ако не беше се появил от гората розовобузест шишко, яхнал исполинска мравка.
ПЛАР-ът се изправи. Имаше си лични сметки с насекомите.
Мравката също се изправи и заплашително раздвижи мандибулите си.
— Махнете робота — завика розовобузестият.
— Той не е въоръжен — отвърна Арсен. — Закарайте мравката си по-далеч!
— Мравката не е виновна, просто аз се боя от роботите.
— ПЛАР, в кабината! — изкомандува Ърли.
За първи път виждах ПЛАР да изпълнява така неохотно наше нареждане. Розовобузестият изчака да се скрие роботът, слезе от мравката и се запъти към нас.
Застанахме мирно. Най-сетне настъпил бе дългоочакваният тържествен момент на срещата. Рапортът на Ърли беше просто великолепен!
Розовобузестият го изслуша с прибрани до тялото ръце, като пристъпваше от крак на крак. Лицето му имаше такова изражение, като че ли се мъчи да си припомни нещо.
— Приветствувам ви, покорители на звездните простори… — неуверено почна той, — горди… ъ… скоколи на Космоса.