Съседката ми отдясно поглеждаше със завист дамата на Арсен и няколко пъти плъзна погледа си, пълен със съжаление по страните ми, покрити със светъл мъх.
— Кога стартирахте? — запита Флавий, след като поутихнаха възторзите.
— На седми март две хиляди четиридесет и трета година — отвърна Ърли.
Флавий запресмята нещо наум.
— Значи — рече той, — пет години след великата битка на хората с роботите, нали така?
От изненада аз захълцах. Винаги ми се случва, когато съм силно развълнуван.
Арсен остана със зяпнала уста. Само Ърли запази каменно спокойствие.
— Тридесетте и четиридесетте години на двадесет и първия век — замечтано продължи Флавий, — каква трудна и романтична епоха! Войни с космически пришълци, бунтове на родените в колба, лов на динозаври!
— Вие ходили ли сте на лов за динозаври? — задъхвайки се от вълнение, прошепна съседката на Арсен. — Как изглеждат? Разправете.
На лицето на Арсен ясно личеше борбата между вечния стремеж на човека към истината и очарованието на сините очи.
— Хм, динозаврите ли — рече той след известно колебание, — те… общо взето… те… на задните лапи… пиф-паф!
С това очевидно се изчерпваха сведенията на Циладзе за допотопните животни. Той познаваше много по-добре двуметровите паяци, способни за няколко минути да изпият кръвта на слон.
— Кажете — предпазливо започна Ърли, — откъде имате… толкова подробни сведения за двадесет и първия век?
Флавий се засмя.
— На мое разположение е — самодоволно каза той — най-богатата колекция манускрипти от двадесет и първия век, намерени от мравките при разкопки на един древен град.
— Много интересно! — рече Ърли.
— Още по чашка мускора? — предложи Флавий.
— А ние си въобразявахме — каза Арсен, когато останахме сами — чудеса на техниката! Живеят в гората, ходят по къси панталони, яздят мравки и май не използват огъня.
— Биологична ера — замислено произнесе Ърли, — кой би могъл да предположи? Всъщност защо им е цялата наша техника? Човек е създал машините, за да компенсира неприспособеността си към природата, а те не само са променили природата, но и самия човек. А техника те си имат своя, май не по-лоша от нашата.
— Но откъде у тях тия странни представи за миналото? — попитах аз.
Ърли разпери ръце.
— Не знам. Я иди, Момко, и прегледай тия манускрипти.
Флавий беше извънредно поласкан.
— Влизайте, влизайте — посрещна ме той, като стана, — ето, тия два рафта са на ваше разположение. Да си призная, надявам се, че ще ми помогнете да си изясня някои неща. За съжаление времето не щади дори и най-безсмъртните творения на човешкия гений. Много листове са поизгнили. Освен това системата за записване с думи не е лесна за дешифриране дори за корлойдите. Много, много неща, отнасящи се до вашата епоха, са все още загадка за нас. Нали знанията се предават по наследство едва от тридесет и петия век и по-ранната история на човечеството е слабо проучена.
Да… Флавий действително беше историк. Само учен, обзет от изследователска страст, можеше да нарече изпокъсаните, полуизгнили листове „манускрипти“. Впрочем останките на древните египетски папируси, над които са си блъскали главите моите съвременници, едва ли са изглеждали по-добре.
На повечето от листата печатарското мастило бе съвсем избледняло и с мъка успявах по откъслечните фрази да схвана поне приблизително общия смисъл. Ако не бяха оцелелите тук-там илюстрации, нямаше изобщо да разбера за какво става дума. Очевидно техните корлойди притежаваха значително по-големи възможности от човешкия мозък.
Прекарах в библиотеката повече от два часа. Когато се върнах, Ърли и Арсен бяха си вече легнали.
— Е, какво ще ни кажеш, Момко? — запита Ърли.
— Литература, действително от двадесет и първи век — отвърнах, като събличах ризата си. — Но доколкото успях да установя, това са останки от научнофантастични произведения, написани предимно през втората половина на двадесети век.
Много забавна история, но никой от нас не се засмя, защото, първо, представите им за бъдещето не бяха по-фантастични от нашите за бъдещето и, второ, ние отново бяхме на нашата дългоочаквана, любима Земя и, което си е право, хората, които я населяваха, ни харесваха.
Заспивайки, си помислих колко ли още изненади ни очакват в този чудесен, малко странен свят, преживяващ втората си младост.