— Ние? — Сьома се учуди. — А какво можем ние?
— Това, което ще ви поръчат — отговори Руслан. — Ето ти, Серьожа, с твоите връзки, не скитай по кръчмите. Имаш толкова познати… Вземи, че се нареди на работа в Министерството на отбраната. Там твоят отдавнашен приятел генерал Тягунов се готви да става заместник-министър. Напомни му за себе си. Ще проследя. Една седмица срок. Разбра ли ме? Там имат нужда от такива… — Той намигна на Серьожа. — В Русия винаги ще има нужда от такива като теб — уточни. — Още повече че Тягунов, тъстът на твоята красавица Ала, е намислил да строи вила… И ти ще му потрябваш. Разбра ли? Впрочем знам къде живее Алочка. И знам какво се кани да започне.
Серьожа го гледаше с ужас. Ама че дявол! Или демон на техния език… Та той знае всичко.
— Нали я обичаш, а? Страдаш, че те изпъди? — примижаваше Руслан. — Ако не слушаш, и тя ще има неприятности, схващаш ли, а?
— Ами аз? — напомни за себе си Сьома, сякаш предварително изразяваше ентусиазъм, че ще получи задача.
— Нали си завършил финансовия институт?
— Да… — Сьома поотвори уста, а Серьожа помисли, че го е излъгал за института за международни отношения МГИМО11, който уж бил завършил с отличие, но ето че пета точка12 прекъснала още в началото кариерата на многообещаващия дипломат. И от мъка Сьома го ударил на хазартни игри.
— Ще откриеш банка! — заяви твърдо Руслан. — Ще ти дадем за началния капитал. После ще получаваш и внасяш всичко, което ти кажем.
— Искате да ви стана подставено лице? — попита Сьома.
Руслан се намръщи, погледнаха се с Шамил: какъв ни се падна… Но няма друг. Ще се поодяла, ще свикне. По-точно — ще отвикне да нарича нещата със собствените им имена. Прекалено угодничи. Но така е дори по-добре.
— Като искате откровено, откровено да е! — Руслан разряза с длан въздуха. — Така ли казвате вие, русите? Ти ще изпираш и въртиш парите ни, а ти — и той посочи Серьожа — ще ни предаваш всичко, което попитаме. И ще съветваш началството каквото ти кажем.
— И едва когато велика Ичкерия се освободи, тогава ще станете свободни и вие! — възкликна Шамил и заскърца със зъби. — И без шеги! Всичко знаем за вас! Само да решите да доложите във ФСС, и там ще ви посрещне наш човек!
— Това е вярно — кимна Руслан. — Серьожа ме познава. Навсякъде ще ви намеря! И ще си взема моето с лихвата. Така че е дошло време да си изкарате своето. Позабавлявахте се с мадами с парите на чеченския народ, стига толкова.
— Тези пари ще си ги вземем от вас с лихвата и ще ги положим в основите на свободата на Ичкерия! — рече Шамил с патос, сякаш е на митинг.
Серьожа и Сьома седяха оклюмано. Дори не смееха да се погледнат.
— Шоуто свърши, а? — разсмя се Руслан, като гледаше в какво състояние са. — Ще ви кажа веднага: днес ще се забавляваме, детайлите ще обсъдим утре. Ние ще ви намерим. Има ли въпроси?
— А какво е това Ичкерия? — попита Сьома, като вдигна глава.
8
Макс се разхождаше из билярдната, мръщеше се от тракането на топките, които Серьожа Горюнов и Аркаша Сазонов продължаваха да удрят. Останалите следяха играта мълчаливо.
— Ще спрете ли? — попита Макс. — Поне за минутка? Извиках ви по спешен въпрос. Ще се наиграете.
Двамата прекъснаха играта и сложиха стиковете на масата.
— Аз имам три, ти — четири — полугласно каза Серьожа.
— Искам да започна направо. — Макс издиша, притвори очи и седна в креслото си. — Отидохме твърде далеч. Ситуацията излиза от контрол.
— От твоя контрол — усмихна се Кирил напрегнато. — И ти побесняваш.
— Помолих да не ме прекъсвате! — възкликна Макс. — Ние поехме огромна отговорност. Но действаме по примера на нашите шефове! Започнахме подмолни игри. Да вземем дори убийството на Женя Клеймьонова. Кириле, как ли не те убеждавах да я оставиш на мира.
— Мигар това е наше дело? — учуди се „аграрникът“ Жора Краснов. — Не знаех… А кой може да е? Вестниците писаха, че уж пак бил онзи монстер, дето убива жертвите си с изстрел под тила…
— Аз го направих, аз! — продължаваше да се усмихва Кирил.
— Попитайте Макс. Сега ще ви обясни всичко.
— Аз мислех… — На Макс не му достигаше въздух. — Че ще можем да насочим общественото възмущение в нужната посока. Че ще получим половин година почивка. Как може да се убива това момиче в толкова неподходящо време! Аз бях против… — Той вече хъркаше от задух.