„Преводачът“ погледна мрачно — сигурно ще поиска допълнително за повторението, но не поиска.
— Специалистите твърдят: изстрелът е произведен от разстояние не по-малко от сто метра, тъй като… абе, как беше на руски, наблизо не е имало други къщи и други здания, а са стреляли от укритие или от покрив. Разбра ли? Било е светло, имало много хора, а никой нищо не чул. Да. И куршумът уцелил този Грицко точно в тила. Разбра ли?
Гледай ти, помисли си Володя. Цяла сюрия терористи, първокласни стрелци, и всичките се целят в едно място. И винтовките им първокласни, и заглушителите им. Или наистина в ОНД се е пръкнал един-единствен килър гастрольор, който обикаля по градове и села?
— Кой е този Меланчук? — попита Володя. — Пише ли във вестника?
— Един дявол знае — сви рамене чейнджаджията, обяснявайки на руско-украински. — Нали виждаш, тук е скъсано.
Така е. Скъсано е. Но все пак е интересно… След безпросветните дни, когато нямаше късмет, сега го обзе усещане за успех. Володя дори се надигна от мястото си, готов да тича към най-близкото управление на милицията. После се сепна и даде на „преводача“ си обещаните пет хилядарки.
— А педесе за смяна? — скочи онзи и пак погледна милиционера, който ги наблюдаваше внимателно.
— Нали ти дадох пет хиляди — всичките, които имам. Тук ме изцедиха до последната рубла.
Чейнджаджията се навъси и го хвана за реверите.
— Защо не каза бе, гад?
Сега и двамата погледнаха милиционера, който идваше към тях. И двамата имаха нужда от него. Макар и по различни поводи.
Отначало той и чейнджаджията, като свои хора, размениха няколко фрази на езика си. После милиционерът попила наболите си мустачки и въпросително поглед на Володя. След това пое дълбоко дъх, за да изрече нещо сакраментално по повод глобата за нарушаване на обществения ред, за предпочитане във валута. Но Володя го изпревари, пъхна под носа му червената си книжка като сътрудник на Главна прокуратура на Русия.
При вида на командировъчното свитите очи на милиционера се ококориха. Пообърка се, не знаеше какво да реши: дали да отдаде чест, или да зашлеви един на чейнджаджията. Володя пак го изпревари и не му позволи да направи нито едното, нито другото.
— Къде ви е районното? — попита той.
В милицията Володя обяснява дълго как стоят нещата, показа на началника парчето вестник със статията за убийството, което смая страшно много тукашния шеф, но като разбра, че убийството е станало другаде, веднага се успокои.
— Какво искате от мен? — попита той. — Тук ясно пише. Друг град. Там се отнесете. А иначе — това е намеса във вътрешните работи на суверенна държава, аз така го квалифицирам! Убиецът е наш, ние ще го търсим. А вие не си пъхайте носа в чуждите работи.
Той говореше на чист руски, дори без акцент и някак си кокетничеше с московското си произношение.
— Ами ако ви помогнем да го хванете? — попита Володя. — Нима ще откажете?
— Обърнете се към началника или в прокуратурата — заяви началникът на районното, като криеше очите си, видимо побелели от ненавист. — Свършихте ли?
— Бих искал да прочета цялата статия — заяви твърдо Володя. — У нас станаха множество подобни убийства. Три на брой. Сигурно е някой гастрольор, опитен и много опасен стрелец. Искаме да разберем как и по какъв принцип си избира жертвите. А вие не желаете да ни помогнете, макар че убийството е станало на територията на републиката ви.
— С какво да помогна? — Той вдигна глава и разпери ръце, като се облегна на стола. — С какво?
— Тук живеят двама свидетели, които не мога да накарам да помогнат за съставянето на фоторобот на предполагаемия убиец — поясни Володя. — Ето имената и адресите им.
Той даде на началника на милицията писмото, адресирано до министъра на вътрешните работи и главна прокуратура на Украйна, подписано от заместник-главния прокурор на Русия Меркулов. То съдържаше молба за съдействие на следователя Фрязин. До този момент писмото не бе направило особено впечатление на длъжностните лица. За какво ни е писмото ви? Нямаме време да се занимаваме с вас. До този момент така или приблизително така отговаряха на Володя, с думи или красноречиви жестове. Днес ситуацията се промени. Убийството е станало направо тук, край „ридна хата7“. И е работа на местните следствено-оперативни органи да го търсят.
Ако се съди по изражението на лицето му, сигурно точно такива мисли споходиха началника на милицията.