Капнала от умора, победена, изцедена като гъба, аз разбрах, че с нас е свършено. И с трима ни. Откриеха ли огън от хеликоптера, всичко щеше да приключи. Обзе ме истински ужас. Прищя ми се да затворя очи, но това щеше да бъде страхливо спасение.
Чу се звук от стържене на метал, плъзгащата врата на хеликоптера се отвори и разкри човека, който бе приклекнал вътре и се взираше в нас. Чакаше. Както винаги.
Нанси Хъшър.
Десета глава
Деймън
В живота ми имаше мигове, в които истински вярвах, че нещата няма как да се объркат повече, сега също, след като Ди побягна, за да се присъедини към проклетия цирк на луксианците.
Но всеки път, отново и отново, тази мисъл ме извеждаше на погрешен път.
Нанси се взираше в нас с черните си очи и лице, лишено от всякакви емоции — просто чиста дъска3.
Доусън изруга и понечи да премине в истинското си тяло, но Нанси го спря, преди да направи някоя глупост, която да доведе до експлозии и хаос.
— Ако ви се живее — рече тя с отсечен глас, — качвайте се в хеликоптера, дявол да ви вземе. Веднага.
Нямахме избор. Или повеждахме битка, в която щяха да ни убият с техните оръжия, или се качвахме в хеликоптера. И тогава какво? Щяхме да се измъкнем от врящия казан и да попаднем право в огъня под него. Но единият вариант означаваше да умрем още сега, а другият — по-късно. А това щеше да ни даде време да измислим как да се измъкнем от поредната каша.
Стрелнах Доусън с поглед, който казваше: Успокой топката, и за миг си помислих, че брат ми ще ме прати по дяволите. Но той изпъна рамене и се качи в хеликоптера.
Обърнах се към Кити и срещнах погледа й. Умората в сивите й очи, изтощението и болката й, обагрени с цвета на страха, ме пронизаха дълбоко, а също и мисълта, че в този момент нямаше какво да направя, за да променя хода на събитията.
Наведох се и докоснах устните й.
— Всичко ще бъде наред.
Кити кимна.
— Колко трогателно — обади се Нанси.
Усмихнах се и попитах.
— Помниш ли как свърши всичко последния път, когато смяташе, че държиш здраво юздите ни?
Мимолетен гняв пропълзя по иначе стоическото й лице.
— Повярвай. Това не се забравя.
— Добре — изръмжах аз и повдигнах Кити към Доусън, който чакаше вътре. Той я издърпа, скочих и аз и се изправих над Нанси. Жената отстъпи, седна на една пейка и се втренчи в мен. — Този път обаче краят ще е друг.
— Така ли?
Наврях лицето си в нейното и сниших глас, така че сред рева на перките, който заглушаваше думите ми, да ме чуе само тя.
— Да, защото този път ще се уверя, че си мъртва.
Нанси застина. Аз се оттеглих и поех Кити от ръцете на брат ми, а Нанси не обели дума. Просто отпусна глава назад и затвори очи. При всички положения, жената имаше по-голям кураж от мен.
Сгуших се до Кити, а Доусън седна от другата й страна. Двама от войниците скочиха в хеликоптера и се настаниха до Нанси. Единият се изтегна назад и даде знак на пилота да потегли.
Щом птицата се откъсна от земята, Кити стисна очи. Потрепери силно и се вкопчи в ризата ми. Сърцето й щеше да се пръсне. Не обичаше да лети и явно бе на крачка да се предаде на ужаса.
Без да изпускам от поглед Нанси и малките й раболепни слуги, притеглих Кити в скута си. Обгърнах я и я наместих така, че сърцето й да опре в моето.
Единият от войниците подпря оръжието между краката си и свали шлема. Прокара ръка през русолявата си коса, разкърши врат и отвори очи.
Аметист.
Ужасна основа.
Явно един от успешните продукти на Нанси, като Арчър и Люк. Не бях доловил нищо особено у мъжа, но същото беше и с Арчър, преди той сам да се разкрие. А и с Люк беше така. Винаги съм знаел, че има нещо нередно у това хлапе, но така и не успявах да разбера какво. А Сади я чувствах като луксианка.
Явно поредният талант на основите — да се сливат напълно със средата, която ги заобикаля. Много неща не знаех за тях, но точно сега не давах и пукнат грош.
Приведох глава и заговорих в ухото на Кити, без да изпускам от очи тримата отсреща. Говорех пълни глупости. Разказах й за последното предаване на „Ловци на духове“, което бях гледал, и колко много ми се иска някой ден да видя изоставената лудница. Разказах й за онази случка, когато успях да убедя Адам, че една нощ, докато търсех арумианци, срещнах Мотман, Човекът Молец. След това й напомних, че до Хелоуин остава малко повече от месец и че трябва да си намерим костюми на Гизмо и гремлин. Говорих какво ли не, за да отвлека мислите й от факта, че се носим по въздуха, тръгнали бог знае накъде. И донякъде опитът ми сполучи. Пулсът й малко се успокои и тя поотпусна ризата ми.
3
Според английския философ Джон Лок познанието се натрупва чрез опита. При раждане разумът представлява табула раза (чиста дъска). Оттук и аналогията 8 метафората на авторката. — Б.пр.