Деймън не му обърна внимание.
— Може би луксианците нямаше да дойдат.
— Няма как да знаеш — рече тя и сви рамене. — Те пак…
— Да, но знам, че те работят в комбина с луксианците — пресече я той. — И е близко до ума, че имат пръст в пристигането им на планетата. Тези бомби тежат на вашата съвест, на Дедал.
— Каква ирония, не мислиш ли? — обади се Арчър. Деймън го стрелна с поглед. — В древногръцката митология Дедал е бащата на Икар. Той направил на сина си крила от восък, с които Икар полетял, но понеже се доближил до слънцето, крилата се стопили, а той се понесъл надолу и се удавил в морето. Така самото изобретение причинило смъртта на сина на своя създател. Същото се случило и с Прометей.
Деймън стоеше втренчен в Арчър, а сетне се обърна пак към Нанси.
— Както и да е. Няма значение как ще го извъртате, но този хаос ще тежи на вашата съвест.
— Ние се опитваме да го поправим — отвърна генерал Итън. — И освен ако не ви хрумне нещо, за което досега не сме се сетили, друга възможност няма.
— Не знам. — Притиснах пръсти до слепоочията си. — Точно сега Отмъстителите биха ни свършили отлична работа.
— Остави Отмъстителите. Трябва ни Локи4 — отвърна Деймън.
Генерал Итън вдигна вежди.
— За беда вселената Марвъл5 не съществува, така че…
Засмях се и може би нямаше да спра, но изведнъж Деймън примигна, сякаш нещо го беше ударило по главата.
— Почакайте — рече той и пъхна пръсти в непокорната си коса. — Трябва ни еквивалент на Локи.
— Не те разбирам — признах си аз.
Той поклати глава.
— Има нещо, което можем да използваме, нещо, което знам, че можем да използваме.
Генерал Итън наклони глава, а погледът на Арчър доби остротата на бръснач. Устните му изтъняха и аз разбрах, че той надзърта в главата на Деймън. Каквото и да виждаше, май не му се нравеше много и когато заговори, подозренията ми се потвърдиха.
— Това е лудост, пълно безразсъдство, но може и да проработи.
Деймън му хвърли убийствен поглед.
— А защо не ме изпревариш и сам не им кажеш какво мисля.
— О, не. — Арчър махна с ръка презрително. — Не искам да се кича с чужди лаври.
— Струва ми се, че вече го направи…
— Хайде — нетърпеливо се намесих аз. — Кажи и на нас, които не притежаваме фантастичното умение да четем мисли.
Деймън се подсмихна.
— Има нещо, срещу което луксианците нямат защита.
— Ами да, очевидно — ЕМИ — инатливо изрече Нанси.
Ноздрите на Деймън се разшириха.
— Нещо друго, което не разрушава планетата ни.
Тя извърна очи и се вторачи в монитора, сякаш разговорът я отегчаваше. Идеше ми да я прасна по главата.
— Арумианците — обяви Деймън.
Примигнах бавно, мислейки, че мозъкът ми засича.
— Какво?
— Нахлуващите луксианци са чували за арумианците. Толкова успях да науча, но има и още нещо — обясни Деймън. — Те никога не са заставали срещу тях.
— Но нали току-що каза, че знаят за тях — възрази генерал Итън.
— Да, но опитът ми показва, че едно е да знаеш и да си чувал за арумианците, а съвсем друго е да се сблъскаш с тях, особено ако никога досега не ти се е налагало. Арумианците отдавна са потеглили към Земята, а луксианците са се отправили в обратна посока. Дори да са се срещали, те са били деца.
Неколцина офицери, които седяха пред мониторите, се бяха обърнали и внимателно слушаха Деймън.
— Първия път, когато се изправих срещу арумианец, щях да загина, ако Матю… — Той си пое дълбоко въздух. Другите не забелязаха болезненото трепване, но на мен не ми убягна и сърцето ми се сви. Матю, който беше като техен баща, ги предаде, и знаех, че тази дълбока рана няма да заздравее скоро. — Ако тогава Матю не беше с мен, ако нямаше друг, който ги познава по-добре, щях да съм мъртъв. Случвало ми се е неведнъж, докато се науча да се бия срещу тях.
— Арумианците са продукт на шантавите природни закони, за да контролират популацията на луксианците и да ги победят — рече Арчър, а в гласа му долових въодушевление. — Това е единственият естествен хищник за луксианците.
В гърдите ми пламна искрица надежда, но не исках да й се отдам докрай.
— Основите обаче знаят как да надделеят над арумианците.
— Знаят, но те не са толкова много — отвърна Деймън. — И не могат достатъчно бързо да научат луксианците как да се отбраняват. Дявол да го вземе, не вярвам дори да си помислят, че арумианците са проблем. По природа луксианците са арогантни.
5
Вселената Марвъл е измислена, населяват я герои от комиксите на „Марвъл Ентъртейнмънт“. — Б.пр.