Докато небето зад прозорците на офиса се смрачаваше, Страйк отново прегледа вестникарските архиви, като този път търсеше репортажи от съдебното дело за смъртта на Дайю. Откри един в „Дейли Мирър“ с дата септември 1995 година. Някои подробности покрай случая бяха събудили интереса на националния вестник.
ДЕТЕ, ОБЯВЕНО ЗА ИЗЧЕЗНАЛО В МОРЕТО
Днес в съда на Норич бе произнесено заключение „изчезнала в морето“ след проведеното съдебно дело относно удавянето на седемгодишната Дайю Уейс от Чапман Фарм, Фелбриг.
Необичайното бе, че делото бе гледано при отсъствието на труп.
Началникът на местната брегова охрана Греъм Бърджис заяви пред съда, че въпреки щателното издирване намирането на останките на момиченцето се е оказало невъзможно.
„Тази сутрин имаше силно течение край брега, което би могло да отнесе малко дете на голямо разстояние – каза Бърджис пред съда. – Повечето жертви на удавяне изплуват на повърхността или в крайна сметка биват изхвърлени на брега, но уви, малка част от тях остават завинаги неоткрити. Бих искал от името на службата ни да поднеса най-искрени съболезнования на семейството.“
Седемнайсетгодишната Чери Гитинс (на снимката), приятелка на семейството на Дайю, завела ученичката в началните класове за ранно плуване на 29 юли, след като двете отнесли зеленчуци от фермата до местен магазин.
„Дайю все ме врънкаше да я заведа на плажа – каза видимо разстроената Гитинс пред съдията Джаклин Портиъс. – Мислех, че просто иска да поджапа. Водата беше студена, но тя се гмурна без колебание. Винаги е била храбра и авантюристична. Притеснявах се, затова влязох след нея. В една минута тя се смееше, после просто изчезна – скри се под водата и повече не се показа. Не можех да стигна до нея, дори не виждах къде е. Светлината беше слаба, още не се бе разсъмнало напълно. Върнах се на брега и се разкрещях за помощ. Видях господин и госпожа Хийтън да разхождат кучето си. Господин Хийтън изтича да телефонира на полицията и на спасителната служба. Никога не съм искала Дайю да бъде сполетяна от беда. Това е най-лошото, което ми се е случвало някога и никога няма да се примиря. Искам да се извиня на родителите на Дайю. Ужасно, ужасно съжалявам. Всичко бих дала да можех да върна Дайю.“
В показанията си Мюриъл Картър, собственичка на крайбрежно кафене, каза, че видяла Гитинс да води детето към плажа малко преди зазоряване.
„Носеха кърпи със себе си и си помислих колко неподходящо време са избрали за плуване, та затова съм го запомнила.“
В интервю след делото опечалената майка госпожа Мадзу Уейс, двайсет и четири годишна, каза: „Никога не ми е минавало през ум, че някой ще поведе нанякъде детето ми без разрешение, а най-малко за плуване в морето още по тъмно. Още се моля да я намерим, та да ѝ устроим подобаващо погребение“.
Господин Джонатан Уейс, 44-годишен, баща на загиналото момиче, каза: „Преживяваме ужасен момент и всичко е още по-лошо заради несигурността, но делото ни даде някакво усещане за приключване. Със съпругата ми сме крепени от религиозната ни вяра и бих искал да благодаря на общността за тяхната съпричастност“.
Страйк извади от джоба бележника си със записките от разговора с Абигейл Глоувър, препрочете статията в „Мирър“ и си нахвърля бележки по два пункта, които му се сториха интересни, като записа и имената на споменатите свидетели. Разгледа внимателно снимката на Чери Гитинс, очевидно направена пред съда. На нея тя изглеждаше много по-голяма, клепачите ѝ бяха по-тежки, пухкавото ѝ по детински лице преди сега бе с по-ясно очертани контури.
Страйк седя замислен още няколко минути, след което отново се зае с преглеждане на архивираните вестници в търсене на сведения за Алекс Грейвс, биологичния баща на Дайю, ако можеше да се вярва на Абигейл Гроувър.
Отне двайсет минути, но накрая откри некролог на Грейвс в копие от „Таймс“.
Грейвс, Алегзандър Едуард Тоули, почина в дома си, Гарвестън Хол, Норфък, на 15 юни 1993 г. след дълго боледуване. Обичан син на полковник и госпожа Едуард Грейвс, скъп и непрежалим брат на Филипа. Погребението ще е в тесен кръг. Без цветя. Може да бъдат направени дарения на Фондацията за душевно здраве. „Не казвайте, че борбата не си струва.“[10]Както и Страйк бе очаквал, внимателно съставеният некролог повече прикриваше нещата, отколкото да дава информация. „Дългото боледуване“ със сигурност се отнасяше до психичните проблеми предвид предложението за дарения, докато „погребението в тесен кръг“, чиято дата не бе упомената, очевидно се бе състояло в Чапман Фарм, където Грейвс бе погребан съгласно волята, изразена в завещанието му. И все пак авторът на некролога упорито бе настоял, че домът му е Гарвестън Хол.