– Металната група – подхвърли презрително Дзян и затвърди убеждението на Робин, че тазсутрешната подредба не е случайна.
Тя попита само:
– Защо ме вика доктор Джоу?
– За медицински преглед. Да провери дали си в състояние да постиш.
Отминаха перачницата и трапезарията, а после по-старите хамбари, един от които бе заключен с катинар, хванал паяжина.
– Какво държите тук? – поинтересува се Робин.
– Боклуци – отвърна Дзян, после накара Робин да подскочи, като изрева: – Ей!
Дзян сочеше към Уил Еденсор, приклекнал под сянката на дърво край пътеката, докато утешаваше плачещо дете или може би две. Уил Еденсор скочи като опарен. Момиченце, чиято бяла косица не бе ниско остригана като на другите, а стърчеше около главата му като пухчета на глухарче, вдигна ръце към Уил с молба да бъде гушнато. След него имаше група едва проходили дечурлига, надзиравани от Луиз Пърбрайт с нейната обръсната глава.
– На детско дежурство ли си? – викна Дзян към Уил.
– Не – отвърна Уил, – но тя падна и аз просто…
– Извършваш „материално присвояване“ – викна Дзян и от устата му изхвърчаха слюнки. Робин бе сигурна, че присъствието ѝ правеше Дзян по-агресивен, защото му харесваше да демонстрира власт пред нея.
– Само защото тя падна – заоправдава се Уил. – Отивах към перачницата и…
– Ами върви тогава в перачницата!
Уил бързо се отправи натам с дългите си крака. Момиченцето се опита да го последва, спъна се, падна и се разплака още по-силно. След секунди Луиз дотича, вдигна я и побърза да се оттегли с нея между дърветата при другите малчугани.
– Предупреден беше вече – заяви Дзян и отново тръгнаха напред. – Ще трябва да докладвам за случката.
Явно тази перспектива му носеше удоволствие.
– Защо не е допускан близо до деца? – попита Робин и забърза, за да не изостава от Дзян, докато заобикаляха страничната фасада на храма.
– Няма такова нещо – побърза да каже Дзян, сякаш отговаряше на неизречен въпрос. – Все пак трябва да внимаваме кой работи с малките.
– О, ясно – промълви Робин.
– Не заради… По духовни съображения е – изръмжа Дзян. – На хората им се помпа егото от материални притежания. Това спъва духовния растеж.
– Разбирам – отвърна Робин.
– Трябва да бъде убита фалшивата същност – натъртено произнесе Дзян. – А той не е убил своята още.
Вече прекосяваха вътрешния двор. Когато коленичиха край басейна на Удавената пророчица между гробовете на Откраднатия пророк и Златната пророчица, Робин взе камъче, лежащо на земята, и го скри в лявата си длан, преди да потопи показалеца на дясната във водата, да намаже челото си и да изрече напевно:
– Удавената пророчица ще благослови всички, които я почитат.
– Знаеш ли коя е била тя? – обърна се Дзян към Робин, когато се изправи и посочи към статуята на Дайю.
– Ъъ… казвала се е Дайю, нали? – попита Робин, все още стискаща камъчето в лявата си ръка.
– Да, но знаеш ли коя беше за мен?
– О… – промълви Робин. Вече беше наясно, че назоваване на роднински връзки не се приема добре в Чапман Фарм, защото предполагаше трайна привързаност към материалистични ценности. – Не.
– Беше ми сестра – изрече тихо Дзян и се подсмихна.
– Спомняш ли си я? – попита Робин като се погрижи да прозвучи смаяна и възхитена.
– Да – отвърна Дзян. – Тя си играеше с мен.
Продължиха към входа на фермерската къща. Дзян избърза малко пред нея да отвори орнаментираните с дракони врати, а Робин използва момента да пъхне в сутиена си малкото камъче.
На каменната настилка от вътрешната страна досами вратата имаше издълбан надпис на латински: STET FORTUNA DOMUS[11]. Фоайето бе широко, изрядно чисто и безупречно украсено – белите стени бяха покрити с китайско изкуство, включително издялани маски и копринени гоблени в рамки и под стъкло. Към първия етаж се извиваше стълба, покрита с ален килим. Имаше няколко затворени врати, всичките черни и лакирани, но Дзян ги отмина и поведе Робин вдясно по коридор, водещ към едно от новите крила.
В самия му край почука на друга лъскава черна врата и я отвори.
Робин чу женски смях и при отварянето на вратата видя актрисата Ноли Сиймур, облегната на махагоново бюро и явно много развеселена от нещо, казано от доктор Джоу. Беше мургава и с крехко телосложение млада жена, с късоподстригана коса и издокарана от глава до пети в „Шанел“, както Робин разпозна.
– О, здравей – каза тя през смях.
Робин остана с впечатление, че тя смътно разпознава Дзян, но не помни името му. Ръката на Дзян мигом се стрелна към трепкащото му око.