I don’t need no one to tell me’bout heaven
I look at my daughter and I believe…
Робин тръгна с останалите новодошли между редиците от пеещи църковни членове. Капки дъжд я намокриха и тя чу гръмотевици през музиката.
Sometimes it’s hard to breathe, Lord,
At the bottom of the sea, yeah yeah…[12]Уейс поведе новите хора по стълбите на храма, който сега бе осветен от много лампи и свещи.
Централната петоъгълна сцена се бе превърнала в петоъгълен басейн. Робин осъзна, че басейна винаги си го бе имало там, просто бе скрит под тежък черен капак. Водата вътре изглеждаше катраненочерна заради тъмното небе. Мадзу стоеше с лице към тях, отразена сякаш в черно огледало. Вече не бе в оранжево, а с дълга бяла роба като тази на дъщеря ѝ, изрисувана на тавана отгоре. Уейс изкачи стъпалата и застана до нея.
Рокаджийската песен свърши и всички – църковни членове и нови кандидати – бяха влезли в храма, при което вратите се затвориха с трясък. Онези, които бяха водили новаците във фермерската къща, ги инструктираха шепнешком да останат прави с лице към басейна, после отидоха да се настанят на страничните места.
С празен и болезнен стомах, изпотена и емоционално изцедена, Робин можеше да мисли единствено как хладната вода изглежда приканваща. Прекрасно би било да се топне под повърхността ѝ, да изживее няколко мига на самота и покой.
– Тази вечер – заговори Джонатан Уейс – сте свободни да избирате. Да останете при нас или да се върнете в материалистичния свят. Кои от вас ще пристъпят напред и ще влязат в басейна? Преродете се тази вечер. Пречистете се от фалшивата си същност. Кой е готов да предприеме тази първа и съществена стъпка към чистия дух?
За секунда или две никой не помръдна. После Амандийп мина покрай Робин и излезе напред.
– Аз ще го направя.
Наблюдаващите църковни членове гръмко заръкопляскаха и нададоха възторжени възгласи. Джонатан и Мадзу, хванати за ръце, засияха. Амандийп пристъпи напред, изкачи стъпалата отстрани на басейна, а Джонатан и Мадзу му дадоха инструкции, които останалите не чуха. Той свали маратонките и чорапите си, влезе в басейна, скри се за кратко под повърхността, после отново се показа с кривнати очила, но засмян. Аплодисментите на църковните членове отекнаха из храма, а Джонатан и Мадзу помогнаха на мокрия Амандийп с натежали от водата дрехи да се качи отново от другата страна. Той си взе маратонките и чорапите и бе отведен от двама църковни членове през врата в дъното на храма.
Кайл бе следващият влязъл в басейна. Получи същата експлозивна реакция, щом се показа от водата.
Робин реши, че не иска да чака повече и си проби път през новаците, за да излезе отпред.
– Аз искам да се присъединя – обяви и екнаха аплодисменти.
Излезе напред, изкачи стъпалата и свали маратонките и чорапите си. При знак от Джонатан влезе в изненадващо дълбокия басейн и се остави да потъне в студената вода. Стъпалата ѝ намериха дъното, после отскочи обратно горе и блажената тишина бе нарушена, когато излезе на повърхността, от гръмки ръкопляскания и одобрителни викове.
Джонатан Уейс ѝ помогна да излезе. Дърпана към земята от наквасените си дрехи и с паднала над очите коса Робин прие чорапите и маратонките от засмения Тайо Уейс, който я съпроводи до дъното на храма и през вратата се озоваха в преддверие, където стояха Амандийп и Кайл, вече преоблечени в сухи дрехи и бършещи косите си с хавлиени кърпи. И двамата бяха във видимо приповдигнато настроение. На пейки покрай стените лежаха още чисти и сухи комплекти анцузи. Насреща имаше врата, за която Робин знаеше, че трябва да води навън.
– Ето – подаде засменият Тайо кърпа на Робин. – Вземи дрехи и се преоблечи.
Амандийп и Кайл галантно отклониха погледи от Робин, когато тя свали горнището си с пълното съзнание, че и бельото ѝ е подгизнало, но Тайо зяпаше открито и се подсмихваше.
– Колко още ще се присъединят според теб? – обърна се Амандийп към Тайо.
– Ще видим – отвърна Тайо, без да откъсва очи от Робин, когато тя седна и се опита да изхлузи мокрото си долнище и да обуе сухо, без никой да види колко прозрачни са станали гащичките ѝ. – Нужни са ни възможно най-много хора. Това е борба на доброто със злото, така стоят нещата чисто и просто. Аз по-добре да се връщам там – добави, след като Робин, напълно облечена, се залови да обува чорапите си.
– Не мога да повярвам – избъбри задъхан Амандийп, когато вратата се затвори зад Тайо. – Дойдох тук с мисълта „Това място е откачено. Някаква секта е“. Щях да пиша статия за студентския си вестник. А сега… Влязох в проклетата секта.
12
Стихове от песента „Heaven“ на американската алтернативна рокгрупа „Лайв“. Не искам никой да ми говори за рая. / Поглеждам дъщеря си и вярвам… / Понякога е трудно да се диша, боже, / на самото дъно на морето, да, да… (англ.). – Б. пр.