Тя не е повече светица, отколкото съм аз, но е добър човек.
И сега ядосан осъзна, че в очите му напират сълзи.
Искам за разнообразие добър човек до себе си, Шарлот. Дотегна ми от мръсотии, бъркотии и сцени. Искам нещо различно.
Робин дали би се самоубила заради теб?
Разбира се, че не. Тя е човек със здрав разум, по дяволите.
След всичко, което имахме, което споделяхме, сега искаш благоразумна? Онзи Корморан, когото познавах, би се изсмял при идеята да пожелае благоразумна. Не помниш ли? „Само слънцата умеят да залязват и пак да се раждат: щом светлината кратка за нас веднъж угасне, ще трябва да заспим в една безкрайна нощ. Дай ми хиляда целувки...“[17]Бях объркан хлапак, когато ти цитирах това. Вече не съм такъв. И все пак ми се иска да бе останала жива и да бъдеш щастлива.
Никога не съм била щастлива, каза онази Шарлот, която ставаше брутално откровена, когато нищо друго не действаше и поредната грозна сцена ги бе оставила изтощени. Понякога съм се забавлявала. Но щастлива не съм била.
Да, знам.
И той повтори казаното от мъжа с клипсовете за велосипед.
Все пак…
Отвори отново мокрите си от сълзи очи и се вгледа в кръста над олтара. Може да не бе вярващ, но кръстът означаваше нещо за него. Той символизираше Тед и Джоун, ред и стабилност, ала също така непознатото и нерешимото, човешкия стремеж за смисъл в хаоса и за надежда, че съществува нещо отвъд света на болка и безкрайни усилия. Някои загадки бяха вечни и неразрешими за човека и имаше някакво облекчение в това да го признаеш и приемеш. Смъртта, любовта, цялата сложност на човешкото същество: само глупак би претендирал, че ги разбира докрай.
Докато седеше в скромната стара църква и кръглата кула бе изгубила злокобното си излъчване, видяна отблизо, той се взря в тийнейджъра, който бе оставил Леда и опасната ѝ наивност само за да изгуби ума си по Шарлот с нейната също тъй опасна изисканост, и за пръв път разбра със сигурност, че вече не е човекът, копнял и по двете. Прости на юношата, преследвал деструктивна сила, защото бе вярвал, че ще я укроти и така ще сложи ред във Вселената, ще я направи разбираема и безопасна. Не беше толкова различен от Луси все пак. И двамата се бяха заловили да преправят света си, просто бяха подходили по коренно различни начини. Ако имаше късмет, чакаше го още половината му живот и бе време да се откаже от неща, далеч по-вредни от пържените картофи и цигарите, време да признае пред себе си, че е редно да потърси нещо ново, различно от онова, което бе унищожително, но познато.
Дълголикият човек с кротки очи се появи отново. Докато вървеше обратно по пътеката, колебливо се спря до Страйк.
– Надявам се да сте намерили каквото търсехте.
– Намерих го, да – отвърна Страйк. – Благодаря ви.
Пета част
Куей/Противопоставяне
Отгоре – огън; отдолу – езерото:
Образът на ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО.
И тъй, сред всичките си връзки с хора
духовно извисеният човек запазва своята индивидуалност.
„Идзин“, или „Книга на промените“
65
Линията е податлива, стои между две силни линии;
може да бъде сравнена с жена, изгубила воала си
и вследствие на това изложена на атака.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Тъй като Страйк не бе видял причина да информира в следващото си писмо Робин за самоубийството на Шарлот и за посещението си в църквата „Свети Йоан Кръстител“, тя знаеше само, че е бил в Кроумър, за да проведе интервю със съпрузите Хийтън. Като узна, че съдружникът ѝ е минал на километър и половина от Чапман Фарм по път към крайбрежието, изпита още по-остра самота. Тя също се върна в спомените си към двата крайбрежни града, които бяха посетили заедно при предишни разследвания, и особено към вечерята в Уитстъбъл: белите корали върху полиците над камините на фона на тъмносивите стени, Страйк, смеещ се насреща ѝ, очертан като в рамка от прозорец, през който тя бе гледала как морето става индиговосиньо на помръкващата светлина. За щастие, умората на Робин я предпази от разсъждения и анализи на чувствата, извиквани от тези спомени.
Прочете на светлината от фенерчето три пъти разказа му за интервюто с двамата Хийтън, тъй като искаше да е абсолютно сигурна, че е запомнила всичко, преди да накъса писмото. Сега, още по-решена от всякога да узнае възможно най-много за смъртта на Дайю, Робин се подготви да поднови усилията си да се сближи с Емили Пърбрайт, но знаеше, че подобна задача по-лесно се планира, отколкото се осъществява. През следващите няколко дни се помъчи, но не успя да се озове в близост до Емили, докато седмица след получаването на последното писмо от Страйк не изникна неочаквана възможност.
17
Гай Валерий Катул, „Стихотворения“, ИК „Стигмати“, 2009 г. Превод от латински Яна Букова. – Б. р.