Страйк плъзна бавно надолу, като разглеждаше внимателно многото снимки на двете малки руси момиченца на Кари Къртис Удс. Снимките на самата Кари показваха жена, по-пълна, отколкото на профилната си снимка. Нямаше индикации тя да работи, макар често да споменаваше как полагала доброволен труд в училището на дъщерите си. И после…
– Тя е – заяви Страйк.
На снимката от сватбата ѝ, пусната да отбележи годишнина, Кари Къртис Удс носеше рокля поне с два размера по-малка от сегашните ѝ. Там без съмнение бе блондинката с глуповата усмивка, живяла някога в Чапман Фарм: по-възрастна, с по-дискретна очна линия, с прибрана на кок коса и с впита дантелена рокля, застанала до набит мъж с плътни вежди. Малко по-надолу на страницата имаше телефонен номер. Кари Къртис Удс предлагаше уроци по плуване за деца в предучилищна възраст.
– Пат, уцелила си в десетката.
– Беше Рода, не аз – уточни тя с грапавия си глас.
– Какво пие тя?
– Джин.
– Ще ѝ купя бутилка или две.
След още пет минути разглеждане Страйк успя да идентифицира съпруга на Кари Удс, Нейтън Удс, който беше електротехник, както и града, където живееха.
– Къде се намира Торнбъри, дявол го взел? – промърмори, като се прехвърли на Гугъл Мапс.
– В Глостършър – осведоми го Пат, която сега миеше чашите на мивката. – Братовчед на моя Денис живее в този район.
– По дяволите – изруга Страйк, като четеше последните публикации на Кари Къртис Удс. – В събота заминават за Андалусия.
Страйк направи сверка със седмичния график и се обади на Шах да го помоли да прибере Робин от Чапман Фарм на следващата вечер.
След като затвори, каза:
– Мисля да ида в Торнбъри в петък. Да хвана Кари, преди да е заминала на ваканция. Робин ще е съсипана от умора, няма да ѝ е до далечно пътуване в деня след връщането.
Онова, което не сподели, бе идеята, че ако успееше да осъществи пътуването в рамките на един ден, вечерта можеше да иде при Робин да обменят подробна информация и тази мисъл силно го ободри, при положение че Райън още беше в Испания. След като се почувства малко по-щастлив, Страйк излезе от Фейсбук, взе си чая и кафявия плик, оставен от Литълджон, и се премести във вътрешния офис.
Вътре имаше малка лента за диктофон, увита в хартия с надписана отгоре дата. Записът бе направен близо месец след като сър Колин и Кевин бяха охладнели взаимно след неразумното поведение на последния на публичното четене на книгата на Джайлс Хармън и пет дни преди убийството на Кевин. Страйк извади диктофон от чекмеджето на бюрото си, постави лентата и натисна за начало.
Веднага му стана ясно защо Патерсън не беше предал лентата на сър Колин Еденсор: трудно би могло да има по-лоша реклама за детективските умения в агенцията му. Съществуваха далеч по-добри устройства за този тип работа от диктофон, който трябваше да бъде прикрит. Записът беше с извънредно лошо качество: пъбът, в който Фара бе завела Кевин, бе пълен с хора и шумен – грешка на новак, за каквато Страйк строго би смъмрил някого от своите хора. Беше от типа недомислици, които би допуснал бившият му служител Нътли, за когото ни най-малко не жалеше.
Гласът на Фара се чуваше по-ясно от този на Кевин вероятно защото диктофонът бе поставен по-близо до нея. От онова, което Страйк успя да разбере, след първите пет минути тя бе предложила да идат на по-тихо място, но Кевин настоя да останат, защото знаел, че е любимият ѝ бар. Очевидно Кевин нямаше съмнения как хубавата Наваби проявява към него сексуален интерес.
Страйк увеличи звука до максимум и заслуша внимателно, като се опитваше да схване казаното. Фара все молеше Кевин да говори по-високо или да повтаря думите си и Страйк бе принуден няколко пъти да връща назад и да прослушва отново с химикалка в ръка в опит да транскрибира онова, което се чуваше.
Отначало разговорът им нямаше нищо общо с УХЦ. Десет минути Фара дрънка за измислената си работа като стюардеса. Най-после се спомена и Църквата.
Фара: …винаги ми е била интересна УХЦ…
Кевин: …не го прави… още ме… може би не е зле да…
Някъде близо до Фара и Кевин зазвуча хорово грубовата песен, чийто текст по горчива ирония се чуваше ясно и отчетливо.
And we were singing hymns and arias.
„Land of my Fathers“, „Ar hyd y nos“.[20]– Да му се не види – промърмори Страйк. Предположи, че групата е от възрастни уелсци, защото не можеше да си представи кой друг би пял песен на Макс Бойс. През следващите няколко минути се мъчеха да си припомнят целия текст и напълно заглушаваха разговора на Фара и Кевин. Най-сетне уелсците преминаха просто към шумен разговор и Страйк успя да дочуе глухи фрагменти от репликите на Фара и Кевин.