– Как се е измъкнал клиентът ти? – попита Страйк.
– Защо? Това ли се опитвате да направите? Да измъкнете някого от там?
Страйк кимна.
– Тогава трябва да бъдете много внимателни – сериозно заяви Прудънс. – Ако човекът прилича на клиента ми, то е изключително крехък и може повече да навредите, отколкото да помогнете, ако действате с твърда ръка. Едно трябва да разберете, хората в сектите са с промито съзнание. Да очаквате от тях да превключат на нормално мислене просто не е реалистично.
– Та как е съумял клиентът ти да се измъкне?
– Лицето… не си е тръгнало от там по свой избор – продума колебливо Прудънс.
– Тоест било е прогонено?
– Не става дума за… имало е здравословни проблеми – каза Прудънс, – но повече от това не мога да споделя. Достатъчно е да се каже, че УХЦ не пуска членовете си да си идат през предната врата, освен ако вече са престанали да им бъдат от полза. Трябва да бъдеш извънредно предпазлива, Робин. Чела ли си Робърт Джей Лифтън? „Реформиране на мисленето и психология на тотализма“[4]? Или „Борба с контрола над съзнанието от страна на секта“[5] от Стивън Хасан?
Робин поклати глава.
– Ще ти услужа с моите екземпляри. Ще ти ги дам, преди да тръгнете. Ако можеш да идентифицираш техниките им, това ще ти помогне да им се съпротивляваш.
– Робин е умна – обади се Страйк. – Няма да се върже на онова, което ѝ пробутват.
– Да си умен не представлява защита само по себе си – възрази Прудънс. – Ограничената храна, натрапваното изпълняване на напеви, строг контрол над физическата ти среда, ровенето в психиката ти на места, където могат да упражнят най-силен натиск, обсипвайки те с обич в един момент и разкъсвайки те в следващия… никой не е неуязвим за такива неща, бил той умен или не… Е, хайде да изпробваме дрехи – каза Прудънс и се изправи.
– Много мило, че се съгласи на това, Прудънс – каза Робин, когато психотерапевтката я поведе към горния етаж.
– Нищо подобно – усмихна се отново Прудънс. – Умирах си да се запозная с теб, предвид че очевидно си най-важният човек в живота на Корм.
При тези думи Робин усети нещо като токов удар в стомаха си.
– Той… той също е много важен за мен.
Минаха покрай отворената врата на много разхвърляна стая, за която Робин бе сигурна, че е на тийнейджър, още преди от нея да изскочи чернокосо момиче в минипола, хванало кожено яке в една ръка и спортна чанта в другата.
– Оо – примигна тя към Робин. – Готина коса.
Без да чака отговор, ги отмина забързана и затича надолу. Прудънс подвикна след нея:
– Напиши ми съобщение кога да те взема.
– Добре – отвърна момичето, после я чуха как се провикна: – Здрасти и чао, нов чичо!
Входната врата шумно се затръшна след нея.
– Това беше Силви – каза Прудънс и въведе Робин в спалня, която се отличаваше с ненатрапчив лукс, а оттам в гардеробна с огледала и накачени по стойки дрехи.
– Корм каза, че ти трябват два или три тоалета.
– В идеалния случай да – потвърди Робин. – Обещавам много да ги пазя.
– О, не се тревожи за това. Имам прекалено много дрехи. Слабост са ми – призна Прудънс с виновна усмивка. – Силви току-що стана достатъчно голяма, та да заема някои, които вече не мога да нося, та само затова се въздържам да ги дам някъде с благотворителна цел. Кой номер обувки носиш?
– Шести – отвърна Робин. – Но…
– Идеално, също като мен.
– …не е нужно да…
– Ако се опитваш да изглеждаш богата, аксесоарите са важни – посочи Прудънс. – Много е вълнуващо да помагаш на някого да се преобрази, за да работи под прикритие. Корм беше много потаен за онова, което кроите двамата… в професионален смисъл, разбира се – добави тя.
Започна да вади дневни рокли и различни блузи и да ги подава на Робин, а тя виждаше марки, които никога не би могла да си позволи – „Валентино“, „Шанел“, „Ив Сен Лоран“.
4
Книгата на американския психиатър Робърт Джей Лифтън е излизала на български под надслов „Промиване на мозъци“, изд. „Кито“, 2009 г. – Б. р.
5
Оригиналното заглавие на книгата на американския психолог Стивън Хасан, бивш член на Църквата на Мун, е „Combatting Cult Mind Control“. – Б. р.