Той я погледна с по-широка подигравателна усмивка.
– Няма да унищожите тази секта каквото и да ви кажа.
– Грешите – отвърна Робин. – Само защото Чери не е удавила Дайю, това не значи, че не е извършила нещо точно толкова лошо. Нищо от това не би се случило без нейното съучастие.
По лекото потрепване в ъгълчето на устата му тя отгатна, че я слуша по-внимателно.
– Онова, за което не си давате сметка – заговори Робин и се застави да се наведе напред, макар така да се доближаваше до източника на противния дъх на Милс, – е, че сектата е центрирана около смъртта на Дайю. Превърнали са я в пророчица, която е изчезнала в морето, а после е възкръснала. Преструват се, че се материализира в храма им. Доказателство, че никога не се е удавяла, би означавало, че религията им се гради на лъжа. И ако вие сте човекът, представил това доказателство, много хора, някои от които богати, ще инвестират във вас, та да сте способен да свидетелствате. Може да сте последната надежда те да видят близките си отново.
Вече разполагаше с пълното му внимание. Милс остана мълчалив още няколко секунди, после каза.
– Тя никога не го е правила.
– Какво не е правила.
– Не е убивала Дау или както там ѝ е името.
– А какво се е случило в действителност? – попита Робин и махна капачката на писалката си.
Този пък Айзък Милс отговори.
125
Пътят е открит, препятствието е отстранено.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Четиресет минути по-късно Робин излезе от затвора „Уондсуърт“ в приповдигнато настроение. Извади телефона си от чантата и ядосано установи, че батерията е почти изчерпана: или не се бе заредил както трябва у Мърфи предишната вечер, или – по-вероятното според нея предвид колко беше стар – имаше нужда от нов телефон. Изчака, докато се отдалечи от потока роднини, излизащи от сградата, и позвъни на Страйк.
– Прав беше – каза му. – Кари е признала за случилото се пред Милс, говорела за това главно когато е била пияна. Той казва, че винаги го отричала, щом изтрезнеела, но общо взето той потвърди всичко освен…
– Човека, който го е планирал.
– Как се досети?
– Тя е била достатъчно уплашена от въпросното лице, та да се самоубие двайсет и една години по-късно.
– Но Милс беше ясен, че е било нагласена работа. Кари е разиграла фалшиво удавяне, Дайю никога не е била на брега. Знам, че не са достатъчни дочути приказки от вече мъртва жена…
– И все пак няма да навреди – каза Страйк. – Той ще свидетелства ли?
– Да, но само ако му се осигури хемо… нещо си и се надява да се снабди с нов черен дроб от цялата история.
– Нов какво?
– Черен дроб – повтори Робин по-високо, докато вече вървеше към автобусната спирка.
– Ще му взема един от „Алди“[27]. Слушай, видя ли…
Телефонът на Робин умря.
– По дяволите!
Тя забърза към автобусната спирка. В седем имаше среща с Мърфи в бар в централната част на града, но сега повече от всичко искаше да открие начин да се свърже със Страйк, който бе звучал странно развълнуван в мига, когато разговорът прекъсна. Уви, нямаше представа къде е той. Докато крачеше бързо, се опита да си припомни графика: ако беше в офиса или в апартамента си, щеше да има време да го види, преди да се отправи към Уест Енд.
Едночасовото пътуване до Денмарк Стрийт ѝ се видя безкрайно. Робин продължаваше да прехвърля различни сценарии в ума си, като се опитваше да открие възможни пътища към техния убиец в светлината на показанията на Милс, които подкрепяха теорията на Страйк и щяха да придадат тежест на думите на други свидетели, до които се доберяха. Тя обаче виждаше пречки по пътя им, особено ако увитите в полиетилен предмети в сейфа им не доведяха до нищо полезно.
По време на безсънната им нощ, прекарана в офиса, тя и Страйк бяха стигнали до извода, че имаше четирима души, като не се броеше Айзък Милс, чиито съчетани показания можеха да разкрият точно какво се бе случило с Дайю, та дори авторът на плана да го отречеше. Всички обаче имаха сериозни причини да не говорят, а двама вероятно не съзнаваха, че онова, което знаят, е от съществена важност. Никак не бе сигурно, че ще могат да съсекат в корена ѝ опасната и примамлива религия на Джонатан Уейс.
След малко повече от час Робин пристигна на Денмарк Стрийт изпотена и разрошена от бързането, но като стигна до втората площадка, сърцето ѝ се сви: вратата на офиса беше заключена и лампите вътре бяха угасени.