Тя слезе от сцената. Тъй като вратите не се бяха отворили, присъстващите останаха по местата си, загледани в екрана. Осветлението в храма остана приглушено, а Дейвид Боуи запя отново и пред неподвижните зрители бяха прожектирани още клипове, на които бездомни ядяха супа, сияещи деца вдигаха ръка в класна стая в Африка, възрастни от различни раси се подлагаха на някакъв вид групова психотерапия.
We could be heroes just for one day[7] – пееше Дейвид Боуи.
11
Шестица на пета позиция:
Удар идва оттук и оттам…
Ала нищо не е загубено.
„Идзин“, или „Книга на промените“
Страйк нямаше търпение да чуе как е минало посещението на Робин в храма, но не получи първите ѝ няколко опита да се свърже с него, тъй като седеше в метрото с пазарски плик от „Хамлис“ в скута.
– Прощавай – бяха първите му думи. – Нямах сигнал. На път съм към дома на Луси.
Луси беше сестра на Страйк само по майка, не и по баща, тъй че той бе израснал с нея. Обичаше Луси, но двамата имаха много малко общо и външни хора неизменно се учудваха, че са роднини, предвид че Луси беше дребна и руса. Страйк бе предприел днешното си посещение от чувство за дълг, не за удоволствие, и очакваше нелеки два часа.
– Е, как мина? – попита той, докато вървеше по пътя под небе, заплашващо с дъжд.
– Не както очаквах – призна Робин, която бе изминала няколко пресечки след излизането си от храма, преди да намери кафене с места отвън, защото поради студения ден там нямаше кой да надава ухо към разговора ѝ. – Мислех, че ще има повече огън и жупел, но не, всичко бе от край до край на тема социална справедливост и как е допустимо да имаш съмнения. Много сръчно изпълнено обаче – на екран се прожектираха клипове, звучеше Дейвид Боуи…
– Боуи?!
– Да, „Герои“. Но голямата новина е, че Папа Джей се появи лично.
– Ти да видиш.
– Много е харизматичен.
– Ами налага му се да е такъв – изръмжа Страйк. – Някой пробва ли се да те зариби?
– Не точно, но една руса жена, която май беше наясно колко струват дрехите на Прудънс, се завъртя около мен на излизане. Надявала се да съм прекарала добре и ме попита имам ли някакви въпроси. Казах, че е било много интригуващо, но не проявих прекален интерес. Тя каза, че се надявала да ме види отново там.
– Правиш се на мъчно достъпна – подхвърли Страйк, току-що усетил първата капка леден дъжд върху лицето си. – Добър избор.
– На излизане се наложи да пусна банкнота от двайсет лири в кутията за помощи – осведоми го Робин, – предвид, че нося чанта за петстотин лири. Но се погрижих момчето на входа да види колко давам.
– Вземи си ги от сумата за дребни разноски – каза Страйк.
– И аз… опа – избъбри Робин леко стресната, но и със смях.
– Какво има?
– Аз… нищо.
Двама млади американци – високи, в добра форма, с бради и бейзболни шапки, се настаниха навън през две маси от Робин. Единият бе облечен в поло, другият носеше фланелка „НАСКАР“ с името Джими Джоунс отпред и голямо число 48.
– Нищо важно, ще ти кажа после. Просто исках да те уведомя, че съм сложила началото. Сега те оставям, след като си тръгнал към Луси. Ще се видим в понеделник.
Страйк, който нямаше нищо против това, че обаждането на Робин го разсейваше от целта на вървенето му, се сбогува с нея и продължи напред с нарастващо неприятно предчувствие. Луси се бе показала особено развълнувана, че той ще им гостува, което правеше още по-мъчно за него да съобщи новината си.
Голямото дърво магнолия в предния двор на Луси и Грег бе отрупано с цвят в този студен мартенски ден. Страйк почука на вратата и тя почти мигновено бе отворена от любимия му племенник Джак.
– Да му се не види – каза Страйк, – пораснал си поне с петнайсет сантиметра от последното ни виждане.
– Би било странно да се смаля – отвърна Джак ухилен. – А ти си отслабнал.
– Е, аз имах нужда от смаляване – отвърна Страйк и обърса крака на изтривалката. – Един ден ще разбереш, като стигнеш до моята възраст… Нося нещо за теб, Люк и Адам – подаде му той пазарския плик.
Луси се появи в антрето и като чу последните думи на Страйк, засия насреща му. При предишни случаи бе изразявала недоволство, задето той толкова нескрито фаворизира средния ѝ син.
– Каква прекрасна изненада – прегърна тя брат си. – Люк е на футбол с Грег, но Адам е горе. Влизай, тъкмо извадих кейка с банан от фурната.