– Фенерче, химикалка и хартия, в случай че не ти дадат вътре. Пишеш ни бележка, пъхаш я в камъка и го поставяш на мястото, където камерите не те засичат. Прибираме я всеки четвъртък вечер в девет, слагаме вътре бележка до теб, която можеш да прочетеш на място и после да скъсаш. Ако пропуснеш писмо в четвъртък, един от нас ще бъде в околността и ще продължава да проверява камъка. В случай че до събота нямаме известия от теб, влизаме през главния вход.
– Много е скоро – възрази Робин. – Нека е неделя.
– Защо?
– Защото, ако се тревожа всеки път да спазя крайния час в четвъртък, рискувам да объркам нещата. Искам по-голяма отсрочка.
– Какви инструкции ти дадоха? – попита я Мидж.
– Без телефони и електронни устройства. Казват, че можеш да ги предадеш на влизане…
– Изобщо не вземай – едновременно изрекоха Мидж и Баркли.
– Така е, определено не ти трябва УХЦ да има твой телефон – съгласи се Страйк. – Остави го тук, в сейфа на офиса. Също и ключовете си от дома. Не вземай нищо, което да те свързва с действителния ти живот.
– Трябва също така да си взема водонепромокаема горна дреха – продължи Робин, – три ката бельо и толкова. Там с пристигането ти дават анцуг, а своите горни дрехи оставяш в шкафче. Никакъв алкохол, захар, цигари или лекарства, били те с рецепта или други…
– Карат те да си оставиш лекарствата? – смая се Баркли.
– Тялото само ще се излекува, ако духът е достатъчно чист – издекламира му Робин със сериозна физиономия.
– Мамицата им – процеди Баркли.
– Истината е, че УХЦ не иска хора, които редовно вземат лекарства – вметна Страйк. – Никой диабетик няма да издържи дълго на онова гладуване.
– И никакви тоалетни принадлежности. Нужните са осигурени на място – добави Робин.
– Не можеш да носиш своя си дезодорант? – възмути се Мидж.
– Не искат да имаш връзка с живота си навън – поясни Робин. – Не желаят да възприемаш себе си като индивид.
Тази забележка бе последвана от няколко секунди мълчание.
– Ще се справиш там, нали? – попита Баркли.
– Да, добре ще съм. Но ако нещо се обърка, имам си вас, нали? И верния си камък.
– Дев ще иде там довечера и ще остави камъка на уреченото място – каза Страйк. – Може да се наложи да поогледаш, за да го намериш. Искаме да изглежда, сякаш винаги си е стоял там, не да се набива на очи.
– Така – шляпна се по бедрата Баркли и се изправи. – Отивам да поема от Литълджон. На Франк Едно сигурно ще му се прище малко дебнене, след като се наобядва.
– Да, аз пък отивам да поема смяната от Дев – каза Мидж и погледна часовника си. – Да видим какво е намислил Голямата стъпка.
– Той срещна ли се вече с някоя? – попита Робин, която бе толкова ангажирана да се приготвя за Чапман Фарм и да проучва бивши членове на УХЦ, че не беше успяла да погледне папката на Голямата стъпка.
– Отби се в „Стрингфелоус“ – махна пренебрежително с ръка Мидж, – само че жена му няма да получи половината му пари само защото е гледал еротичен танц… Не че много държа тази крава да ги получи.
– Ние сме от отбора на клиента, дори да е негодник – припомни Страйк.
– Знам, знам – измърмори Мидж и тръгна към външния офис, където беше закачила якето си. – Само че на човек му писва да помага на хора, дето един ден не са работили през живота си.
– Като открия гладуващо сираче, дето може да си позволи да ни наеме, право при теб ще го пратя – отвърна Страйк.
Мидж му отговори с шеговито отдаване на почест, после каза на Робин:
– Ако не те видя, преди да заминеш, късмет.
– Благодаря ти, Мидж.
– Да, и аз ти желая късмет – присъедини се и Баркли. – В най-лошия случай, ако си на ръба да ти промият мозъка, вземи един ръждив пирон и си го забий в дланта. Проработи за Хари Палмър от „Досието „Ипкрес“[8].
– Добър съвет – каза Робин. – Ще се опитам да вкарам по шпионски някой такъв.
Двамата сътрудници си тръгнаха от офиса.
– Имам да ти кажа още нещо – обърна се Робин към Страйк, вече седнала на обичайното си място от нейната страна на съдружническото бюро. – Мисля, че открих Джордан Рийни. Онзи, който бил принуден да се самобичува. Използвал е средното си име в Чапман Фарм. Малкото му име е Кърт.
Тя написа „Кърт Рийни“ и обърна екрана на компютъра си към Страйк. Той видя насреща си снимка на силно татуиран мъж. На лявата му буза беше изрисувано асо пика, а на шията – тигър.
– Осъден е на десет години за въоръжен обир и утежняващо нарушение. Кърт Джордан Рийни – каза Робин и нагласи стола си, за да гледа полицейската снимка заедно със Страйк. – Трябва да е бил малко под двайсетгодишен, когато Шийла го е познавала, така че съвпада. Прерових обичайните сведения в интернет и взех всички адреси, които открих за него. В сведенията има празнина от ’93-та до ’96-а година, после той се появява отново в апартамент в Канинг Таун. Знаем, че Джордан от УХЦ се е боял от полицията, защото Кевин Пърбрайт описва как Мадзу го е заплашвала с нея, докато го е карала да се удря с кожения бич.