Уейс заговори за постиженията на всеки от тях поотделно. Едно от момичетата бе събрало повече пари на улицата от всеки друг в рамките на четири седмици. Друго беше набрало дузина кандидати за Седмицата на Служба. Когато накрая Джонатан Уейс стигна до Дани Брокълс, младежът плачеше толкова силно, че Уейс отиде до него и го прегърна, а Брокълс продължи да реве на рамото на ръководителя на Църквата. Зрителите, вече лудо аплодиращи, се изправиха на крака да ръкопляскат на Дани и Уейс.
– Разправи ни какво постигна тази седмица, Дани – подкани Уейс. – Кажи на всички защо толкова се гордея с теб.
– Аз… не м-м-мога – изхлипа Дани.
– Тогава аз ще им кажа. – Уейс се обърна с лице към хората. – Центърът ни за хора със зависимости в Нортхамптън беше заплашен със затваряне от агенти на Противника.
Разнесе се буря от дюдюкания. Явно новината за Центъра бе неизвестна за всички освен за седящите на главната маса.
– Чакайте… чакайте… чакайте… – каза Джонатан и прибегна към привичния си жест за умиряване с лявата си ръка, докато с дясната не изпускаше дланта на Дани. – Бека заведе Дани със себе си да обясни колко много му е помогнал Центърът. Изправил се пред онези материалисти и говорил толкова убедително, че гарантирал запазването на Центъра. Той го е постигнал. Дани е постигнал това.
Уейс вдигна високо ръката на Дани. Последваха оглушителни аплодисменти.
– Когато имаме хора като Дани сред нас, редно ли е Противникът да е уплашен? – викна Джонатан и крясъците станаха още по-силни.
Самият Джонатан вече плачеше, лицето му се обля със сълзи. Това шоу на емоции предизвика смущаващо за Робин ниво на истерия и продължи дори когато шестимата избраници се върнаха на местата си, докато накрая Джонатан, като бършеше очи и с жестове успокояваше множеството, заговори с леко пресипнал глас:
– А сега… със съжаление… ще ви съобщя новини от материалистичния свят…
Хората притихнаха, а Джонатан заприказва.
Извести ги за продължаващата война в Сирия, описа зверствата там, после заговори за ширещата се корупция сред политическия и икономически елит в света. Оповести избухването на епидемия, предизвикана от вируса Зика в Бразилия, водеща до спонтанни аборти и недоносени бебета с вродени тежки дефекти. Обрисува отделни случаи на крайна бедност и отчаяние, на които бе станал свидетел по време на осъществяване на проектите на Църквата в Обединеното кралство и в Америка, и докато ги разправяше, все едно споделяше ужасии, сполетели собственото му семейство, тъй разтърсен изглеждаше. Робин си припомни думите на Шийла Кенет: имаше си начин да те накара да искаш да му угодиш… човек изпитваше желание да се грижи за него… сякаш го приемаше по-тежко от всички нас.
– Ето това е материалистичният свят – каза накрая Джонатан. – И ако задачата ни изглежда непосилна, то е, защото силите на Противника са мощни… притеснително мощни. Приближава неизбежният Край на Играта, тъкмо затова трябва да ускорим идването на Пътя на лотоса. Сега ще ви помоля всички да се присъедините към мен за медитация. За онези, които още не са научили нашата мантра, думите са написани тук.
Две момичета в оранжеви анцузи се качиха на подиума с големи бели табели, на които беше написано: Лока Самаста Сукхино Бхаванту[9]…
Робин улови произношението на мантрата от съседите си. Сто души редяха ли, редяха напевно думите и Робин започна да усеща как я обзема странно спокойствие. Ритъмът вибрираше в нея хипнотичен и умиротворяващ и сред многото гласове различим бе единствено този на Джонатан. Скоро не ѝ бе нужно да чете думите от табелата, успяваше да ги повтаря автоматично.
Накрая първите тактове от „Герои“ на Дейвид Боуи се сляха с напевите на множеството, прераснали в овации. Всички скочиха на крака и се запрегръщаха едни други. Робин бе привлечена в прегръдка от развълнувания Дани, после от русия си съсед. Двамата младежи също се прегърнаха и вече цялата тълпа пееше заедно с Боуи и пляскаше в такт. Колкото и уморена и гладна да беше, Робин се усмихна, запляска и запя заедно с останалите.
28
Тази хексаграма е съставена от триграмите Ли горе, т.е. пламък, който гори нагоре, и Дуй долу, т.е. езерото,
оттичащо се надолу…
„Идзин“, или „Книга на промените“
Страйк бе принуден да промени графика, за да вмести интервюто си с Абигейл Глоувър в неделя вечер. Едва тогава видя, че Клайв Литълджон не е бил на работа четири дни. Тъй като искаше лично да види реакцията на Литълджон, като го попиташе защо не е уведомил, че е работил в агенцията „Патерсън“, Страйк реши да отложи разговора до момента, когато той можеше да се проведе лице в лице.