— Още не — като говореше с пълна уста, тя размърда безимения си пръст. — Но излизам с някого. Той е в Ню Йорк до понеделник.
Слушайки мълчаливо, Франки започваше да се чувства неудобно. Бракът беше последното нещо, за което искаше да си говорят. Взе цигарата, която Рита бе оставила на пепелника, и си дръпна силно.
Рита забеляза и се изненада. Франки беше като вампир по отношение на пушенето — зъбите й се появяваха само вечер или когато беше нервна. И тогава тя се усети.
— Упс, съжалявам, не съобразих. — Рита покри устата си с ръка, но и това не я спря. — Разчитай на мен и голямата ми уста — изписка, преди да се обърне към Райли и да прошепне: — Франки е необвързана.
Франки се сви от неудобство. Човек би си помислил, че е болна от някаква ужасна животозастрашаваща болест.
Райли дръпна за последно от цигарата си и я хвърли на земята.
— Сигурен съм, че няма да е необвързана за дълго.
Усещайки погледа му върху себе си, тя се смущаваше все повече. И все още нямаше идея какво да каже.
За щастие, не й се наложи. Вместо това Рита спаси положението, като рязко се изправи на стола си като мангуста и обяви:
— Мамка му, не мога да повярвам!
— Какво? — Франки сграбчи шанса, облекчена, че темата е сменена и бъдещото й унижение — избегнато.
— Ей там…
— Къде?
— Там…
Франки проследи протегната й ръка и видя мъж — тъмен, висок, около тридесет и пет — да пресича пътя към лъскав джип без покрив. Като се качи вътре, той се наведе към жена — руса, кльощава, около двадесет и пет — която беше на седалката до него. Започна да я целува, но не по бузата.
— Кой е това? — попита, обръщайки се към Рита. И съжали, че го е направила. Един поглед към пребледнялото й лице и тя знаеше името му, преди Рита да успее да ахне.
— Ранди.
Глава 18
— Копеле, копеле, копеле.
Рита повтаряше думата монотонно през зъби и несигурно балансираше на един крак по средата на пауър йога тренировка в Бевърли Хилс. Водеше се, че прави „Приветствие към слънцето“, но докато другата част от групата оммм-каха и аххх-каха, приветствайки далечна планета, тя кълнеше не толкова далечен кучи син, наречен Ранди, който не беше в Ню Йорк по работа, а у дома със своята съпруга от четири години и половина.
Като смени позата, тя балансира на другия крак. Беше едно да й изневерява, но да й изневерява със собствената си съпруга. От такива неща се правеха предаванията на Джери Спрингър5. Затваряйки очи, тя вдиша дълбоко, като си повтаряше:
— Нещастник, нещастник, нещастник.
След няколко минути се почувства много по-добре. Значи това било пауър йога.
С треперещ крак, опънат назад, Франки се опитваше да се задържи в поза, която инструкторът беше описал като „Кучешката“. Беше седем часът събота вечер и тя беше довлечена в спортния център на Бевърли Хилс от Рита, която се записа на шестседмичен курс по йога като част от нейния път към себеоткриването. Пътешествието започна с откриването на Ранди и съпругата му пред кафенето.
Едва преди седмица Франки беше наблюдавала как Рита спира движението, приближава се до джипа, изчаква търпеливо Ранди да се откъсне от страстната си целувка и му забива силно кроше. Част от семейство боксьори — баща й Шеймъс беше областен шампион пет години подред през петдесетте — Рита винаги се беше гордяла с левия си удар. Безсмислено е да се уточнява, че след това стана доста неприятно. Жената отвърна на удара, като обяви, че е съпругата на Ранди и побърза да забие няколко стрели, наричайки Рита курва и заплашвайки да я съди за телесни повреди. В това време Ранди се беше свил, опипваше посинената си брада и проверяваше за избити зъби. Кошмарът свърши едва когато Франки натика ридаещата Рита в камиона на Райли и избягаха от мястото на инцидента.
Всъщност не свърши. Следващите няколко дни Рита, която обикновено тушираше болката от изневерило гадже с евтино бяло вино и цигари, откри, че този път продължава да боли, независимо от количеството бутилки Шардоне или броя на кутиите цигари. За да стане по-лошо, на следващия ден беше прослушването й за „Мотел Малибу“. Тя си мислеше, че върви добре, докато директорката на кастинга, отблъскваща жена над четиридесетте, не я прекъсна по средата на изречението с:
— Не ни звъни, ние ще ти се обадим, скъпа. — Сигурен знак, че нямаше да го направят.
Рита беше бясна. Този път не беше в настроение за „Майната му!“, малко грим и нов опит. Това беше Ел Ей, не Лондон. Да се размотава на токчета с бакарди и кола в едната ръка и цигара в другата не беше особено забавно, когато означаваше глоба за пушене и вероятно звънене у дома от притеснен сервитьор.
5
Водещ на американско телевизионно шоу за прелюбодейци, изневери и любовни драми. — Б.пр.