Докато вървях към къщи, започнах да се забавлявам с мисълта какво ще стане, ако вместо Гидиън бях поканила Брет на вечерята. Представих си как Ангъс ще се обади по телефона на Гидиън, за да му съобщи, че Брет наближава дома ми. Разбира се, това беше просто фантазия, изпълнена с желание за отмъщение — никога не бих подвела Брет по този начин, а той, така или иначе, беше във Флорида — но самата мисъл ми подейства добре. Започнах да крача по-леко и когато влязох в апартамента, за първи път от няколко дни бях в наистина добро настроение.
Оставих продуктите в кухнята и отидох да потърся баща си. Заварих го в стаята на Кари да играят видеоигри. Кари играеше с една ръка, тъй като другата беше гипсирана.
— Да! — извика баща ми. — Победен!
— Как не те е срам — възкликна Кари — да се възползваш от един инвалид!
— Не виждаш ли, че умирам от срам!
Кари погледна към вратата, където бях застанала, и ми намигна. В този момент го обичах толкова много, че не можех да се въздържа, отидох до него и го целунах по посиненото чело.
— Благодаря ти — прошепнах.
— Отблагодари ми се, като приготвиш вечеря. Умирам от глад.
Изправих се.
— Взех всичко необходимо, за да направя енчилада2.
Баща ми ме погледна и се усмихна, знаеше, че ще имам нужда от помощта му.
— Ще започваме ли?
— Когато си готов — казах му аз. — Ще взема един бърз душ.
След четиридесет и пет минути двамата с баща ми стояхме в кухнята и навивахме сирене и парченца пиле на грил от магазина — малък трик, за да спестя време, в покритите с мас бели царевични тортили. Дискът на аудиосистемата в хола се смени и прочувственият глас на Ван Морисън се разнесе от съраунд колоните.
— О, да! — възкликна баща ми, хвана ме за ръката и ме дръпна встрани от плота. — Хъм-дъ-ръм! Хъм-дъ-ръм! — започна да тананика с прекрасния си баритон и ме завъртя.
Разсмях се очарована.
Той постави обратната страна на дланта си на гърба ми, за да ме предпази от мазните си пръсти, и ме завъртя в импровизиран танц из кухнята. И двамата пеехме песента през смях. Бяхме по средата на втората обиколка, когато забелязах двамата до барплота.
Усмивката ми изчезна, спънах се и баща ми беше принуден да ме задържи, за да не падна.
— Внимавай с двата леви крака! — пошегува се той, вперил поглед в мен.
— Ева танцува чудесно — намеси се Гидиън, лицето му отново бе покрито с непроницаемата маска, която ненавиждах.
Баща ми се обърна, усмивката изчезна и от неговото лице.
Гидиън заобиколи бара и влезе в кухнята. Беше облечен в джинси и фланелка на янките, подходящ избор за неангажираща вечеря с приятели, а и даваше добър повод за начало на разговор, особено като се има предвид, че баща ми е страхотен фен на „Сан Диего падрес“.
— Не знаех обаче, че освен танцьорка е и прекрасна певица. Гидиън Крос — представи се той и протегна ръка.
— Виктор Рейъс — отвърна баща ми и размаха мазните си ръце. — Малко съм мръсен.
— Няма проблем.
Баща ми сви рамене, стисна ръката му и го огледа внимателно.
Хвърлих им една кърпа, за да се избършат, и отидох при Айрланд, която сияеше от щастие. Сините й очи светеха, бузите й бяха зачервени от удоволствие.
— Толкова съм щастлива, че успя да дойдеш — казах аз и леко я прегърнах. — Изглеждаш страхотно.
— Ти също.
Това не беше съвсем вярно, но оцених комплимента й. Не бях правила нищо с лицето и косата си, след като излязох от душа, защото знаех, че баща ми не се вълнува от подобни неща, а изобщо не очаквах Гидиън да се появи. Все пак последния път, когато се чух с него, ми каза, че ще се срещнем в кабинета на доктор Питърсън.
Айрланд погледна към плота, където бях стоварила всичко.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита.
— Разбира се. Само не започвай да пресмяташ калориите, главата ти ще експлодира.
Запознах я с баща ми, който се държа с нея много по-любезно, отколкото се бе държал с Гидиън, и след това я заведох до умивалника да се измие.
Набързо я накарах да ми помогне да завием последните енчилади, докато баща ми прибираше в хладилника вече охладеното мексиканско вино, което Гидиън беше донесъл. Дори не си направих труда да се запитам откъде знае, че ще сервирам мексиканска храна за вечеря. Чудех се само защо е вложил време и усилия да проучва, след като беше съвсем ясно, че има да прави други неща, като например да не спазва уговорките ни.