— Нямаш проблем — отсече Кари и намигна на една приятна блондинка, която мина покрай нас. — Ще е в добри ръце.
— Искаш ли да отидем заедно на някое представление, докато е в града?
— Ева, миличка, винаги съм готов да изляза с теб с най-голямо удоволствие. Само ми кажи къде и кога и ще разчистя ангажиментите, за да съм свободен.
— О! — възкликнах аз, сдъвках бързо хапката и я преглътнах. — Онзи ден мама ми каза, че е видяла прекрасната ти физиономия на един автобус.
— Знам — засмя се той. — Изпрати ми снимка, която направила с телефона си. Не е ли страхотно?
— Да, разбира се. Трябва да го отпразнуваме — заявих аз, използвайки една от любимите му фрази.
— И още как!
— Леле!
Шона замръзна на тротоара пред апартамента си в Бруклин и зазяпа лимузината, която я чакаше на улицата.
— Направо сте се изхвърлили.
— Не съм аз — отговорих, докато оглеждах тесните червени панталонки, с които беше обута, и стратегически накъсаната фланелка с надпис „Сикс-Найнтс“.
Червената й коса беше вдигната нагоре, а червилото й бе в тон с панталонките. Изглеждаше секси и готова да се забавлява. Зарадвах се, че съм избрала суперкъса черна кожена пола с плисета, прилепнал рипсен бял потник и яркочервени кубинки „Док Мартенс“.
Гидиън, който до този момент беше с гръб към нас и разговаряше с Ангъс, се обърна и аз отново останах втрещена, също както в момента, когато го видях преоблечен, след като беше взел душ. Носеше широки черни джинси, черна фланелка без никакви надписи и тежки черни ботуши и успяваше да направи тази непретенциозна комбинация толкова секси, че ми се искаше да му се нахвърля веднага. Сега, облечен като за рок концерт, беше дори в по-голяма степен Тъмен и Опасен, отколкото когато бе в костюм. Изглеждаше доста по-млад и точно толкова невероятен.
— Мили боже, кажи ми, че той е за мен — прошепна Шона и стисна с все сила ръката ми.
— Хей, ти си имаш един. Този е мой.
Изпитах огромно вълнение, когато изрекох тези думи. Беше мой и ми принадлежеше, можех да го докосвам, да го целувам. И по-късно да го чукам до безсъзнание. О, да…
Тя се засмя, когато започнах нетърпеливо да се поклащам.
— Добре. Ще се задоволя и с обикновено запознанство.
Представих ги един на друг, след това изчаках тя да се качи първа в лимузината. Точно щях да се вмъкна след нея, когато усетих ръката на Гидиън да се плъзга под полата ми и да ме стиска за дупето.
Той застана зад гърба ми и прошепна в ухото ми:
— Преди да се навеждаш така, се уверявай, че стоя зад теб, ангелче, или ще те напляскам по прекрасното задниче.
Обърнах глава и допрях буза в неговата.
— Цикълът ми свърши.
Той изръмжа и заби пръсти в бедрото ми.
— Защо не ми каза по-рано?
— Удоволствието става още по-голямо, когато трябва да проявиш търпение, за да го получиш — заявих аз, повтаряйки фразата, която преди време бе използвал, за да ме измъчи. Той изруга, а аз се разсмях и се настаних до Шона.
Ангъс седна зад волана и потеглихме, по пътя отворихме бутилка „Арман де Бриняк“1. Докато стигнем пред „Табло уан“, ново модерно фюжън бистро, пред което се виеше дълга опашка, комбинацията от шампанското и горещия поглед на Гидиън, спрял върху ръба на почти неприлично късата ми пола, ме накараха да се почувствам замаяна.
Шона се плъзна напред по седалката и се загледа с широко отворени очи през затъмнените прозорци.
— Дъг се опита да ме доведе тук, преди да замине, но резервациите се правят за два месеца напред. Можеш да дойдеш и без резервация, но трябва да чакаш с часове и няма никаква гаранция, че ще влезеш.
Вратата на лимузината се отвори и Ангъс подаде ръка първо на нея, а след това и на мен. Гидиън дойде при нас и аз го хванах под ръка, като че ли бяхме облечени за официална вечеря, а не за рок концерт. Бяхме поканени вътре с такава бързина и управителят прояви такива любезности, че погледнах към Гидиън и прошепнах само с устни:
— И това ли е твое?
— Да, в съдружие.