— Още по-лошо от селянин. Ти си варварин. Brava!10 — извика Софи. — Върви — добави тихо с въздишка тя. — Трябва да играя ролята на домакиня. Можеш да вземеш и чичо Джеймс, който изглежда почти толкова нещастен, колкото и ти. Идете, изпийте по едно питие, изпушете си пурите и бъдете мъже.
— Ако си мислиш, че един мъж може да седи тук и да остане буден след почти цял час оперна музика, милинка, много се лъжеш.
Софи го погледна как се измъква, сетне приближи към певицата с протегнати ръце.
— Signora, bellissima!11
Пилар изпълняваше задълженията си както трябва, но мозъкът й пулсираше от музика и мисли. Мислите й се намотаваха като кълбо прежда. Столовете трябваше да се преместят бързо и незабелязано, за да се разчисти балната зала за танците. Вратите на терасата трябваше да се отворят изцяло точно в определената минута и оркестърът да започне да свири. Но не преди примадоната да е получила своите аплодисменти. Пилар изчака, докато Тереза и Илай представиха певицата и й поднесоха рози, и даде знак на Дейвид, Хелън и няколко избрани приятели да поднесат своите поздравления и възхищения.
Последваха ги и други и тя кимна към очакващия и персонал. Тогава видя леля си Франческа все още да седи на стола си. Очевидно беше заспала. Като си наложи да е спокойна, Пилар се упъти към нея, проправяйки си път сред гостите.
— Дон. — Тя стисна братовчед си за рамото и се усмихна извинително на двойката, с която той говореше. — Мисля, че майка ти не е добре — рече му тихо Пилар. — Би ли ми помогнал да я качим в стаята й?
— Разбира се. Извинявай, Пилар — продължи той, като тръгна с нея. — Трябваше да я държа под око. — Той огледа тълпата от гости. — Предполагах, че. Джина е с нея.
Всичко е наред. Лельо Франческа! — Пилар се наведе и заговори тихо и спокойно на италиански, докато двамата с Дон помагаха на старата жена да се изправи на крака.
— Ма сhе vouoi? Lasciame in расе.12 — Изглеждаше слисана, като се опитваше да отблъсне ръката на Пилар.
— Ще те сложим в леглото, мамо. — Дон я прегърна здраво. — Ти си изморена.
— Si, si. Vorrei de vino.13 — Тя престана да се съпротивлява.
— Вече пи достатъчно — скастри я Дон, а Пилар поклати глава.
— Ще ти донеса малко в твоята стая — тихо обеща на леля си тя.
— Добро момиче си ти, Пилар. — Покорна като овчица, Франческа излезе от балната зала. — Много по-сладка и по-добра от Джина. Дон трябваше да се ожени за теб.
— Ние сме братовчеди, zia Франческа — напомни й Пилар.
— Така ли? О, ами да. Мозъкът ми е съвсем замаян. От пътуването ще да е. Пътуванията са много уморително нещо.
Пилар повика прислужницата веднага щом вкараха Франческа в стаята й. Остави Дон да се занимава с майка си и побърза да се върне в залата.
— Проблем ли имаше? — попита я Софи.
— Леля Франческа.
— Аха, ясно. Винаги прави така. Смешна работа. Да се надяваме, че наличието на свещеник в семейството ще опрости греховете на дъртата пияница. Готови ли сме вече?
— Готови сме. — Пилар намали светлината. При сигнала вратите на терасата се отвориха и музиката засвири. След като Тереза и Илай откриха първия танц, Софи прегърна майка си през рамото.
— Браво на теб! Прекрасна работа.
— Слава богу! — въздъхна облекчено Пилар. — Мисля, че вече мога да си взема едно питие.
— Когато всичко свърши, ще видим сметката на едно шампанско. А сега — Софи мушна Пилар в ребрата, — да танцуваме!
Изглеждаше забавление, но си беше работа, Да се появиш на подходящото място, да отговаряш на неудобни или заядливи въпроси от страна както на гостите, така и на поканените репортери. Да изразиш съжаление или обида, при това напълно искрено, докато си мериш думите.
Фирмата „Джиамбели-Макмилън“ беше жива и в отлично състояние. И продължаваше да произвежда вино.
— Софи! Красива! Красива както винаги!
— Благодаря ви, госпожо Елиът. Радвам се, че успяхте да дойдете.
— Бих ли могла да пропусна такова събитие! Знаете, че Блейк и аз сме много активни в подпомагането на бездомните. Нашият ресторант направи щедро дарение.
И вашият ресторант, добави си на ум Софи, анулира поръчките си от „Джиамбели-Макмилън“ още при първия сигнал за тревога.
— Вероятно нашият и вашият бизнес ще работят отново добре. Нали знаете, виното и яденето вървят ръка за ръка. Като идеалната двойка.
— Хм. Ами да.
— Вие познавате моето семейство още отпреди аз да бъда родена — За да демонстрира повече близост, Софи хвана ръката на жената и тръгна заедно с нея. — Надявам се, че знаете колко високо ценим вашето приятелство.