— Аз я обичам, Софи! Разбираш ли какво е да си влюбен?
— Разбирам само, че имаш три деца и жена ти е бременна с четвъртото. Ти си отговорен пред семейството си, Донато, Или ще бъдеш мъж, или лично аз ще се погрижа да си платиш за това. Сарisсе?14
— Обеща, че няма да кажеш на Ла Синьора. И аз ти повярвах!
— Ла Синьора не е единствената жена от фамилията Джиамбели, която знае как да се оправя с лъжци и мошеници. Или със страхливци. Сасаsottо15.
Той пребледня.
— Не може да си толкова жестока.
— Само опитай и ще видиш. Така че внимавай! А сега върви и се усмихвай. Иди да съобщиш на леля си, че си се погрижил още един Джиамбели да се — появи на бял свят. И стой далеч от мен, защото не мога да те понасям.
Тя го остави цялата трепереща от гняв, Твърда била, жестока била! Може би. И може би част от гнева й беше насочен към баща й. Един друг лъжец и женкар, един друг баща, пренебрегнал своите задължения.
Бракът не означава нищо за някои хора, помисли си Софи. Приемат го само като игра, чиито правила се нарушават заради нищо не значещи вълнения и трепети. Тя забърза към крилото, където бяха отседнали Джина и Донато, но не намери и следа от нея.
Идиотка, реши Софи. Не беше сигурна кого не харесва повече в този момеят — Джина или Донато.
Повика я няколко пъти, надникна в детската стая, където децата и младата жена, която бяха наели да ги гледа, отдавна спяха.
Мислейки, че Джина е излязла навън, Софи също излезе на терасата. Музиката от балната зала достигаше приглушено до ушите й.
Софи искаше да се оттегли, просто да остави всичко да се нареди от само себе си. Вбесени измамени съпруги, изневеряващи съпрузи. Ченгета, адвокати и тайни врагове без лица. Беше уморена от всичко и от всички.
Искаше Тай. Искаше да танцува с него, да отпусне главата си на рамото му, а всичките си грижи и тревоги да прехвърли в нечий друг мозък поне за няколко часа.
Вместо това си нареди да се върне обратно и да прави онова, което беше необходимо и трябваше да бъде направено.
Дочу тих шум в стаята зад себе си и се обърна.
— Джина? Ти ли си?
В този момент някой я блъсна. Един силен удар я отхвърли назад. Токчетата й се подхлъзнаха и тя загуби равновесие. Забеляза някакво неясно движение, докато падаше. А когато главата й се удари в каменния парапет на терасата, единственото, което видя, беше експлозия от светлини в главата си.
20.
Тайлър реши да завърши вечерта, като танцува с Тереза. Тя изглеждаше дребничка, но със сигурност жилава в роклята си с мъниста. Ръката й беше суха и студена, когато легна в неговата.
— Как така не си изтощена? — запита я той.
— Ще бъда, когато си отиде и последният гост.
Той огледа залата над главата й. Прекалено много хора бяха останали, помисли си Тай, а вече минаваше полунощ.
— Можем да ги подсетим да си тръгнат.
— При това не особено изискано и без да се церемоним, нали? Бих го направила заради теб, — Когато той се ухили, тя внимателно го огледа. — Всичко това не означава нищо за теб.
— Разбира се, че означава. Лозята…
— Не говоря за лозята, Тайлър. — Тереза махна с ръка към вратите на терасата, към музиката и светлините. — Имам предвид това, модните тоалети, глупавите, нищо неозначаващи разговори, блясъка на накитите и златото.
— Така е. Нищо от това не ме интересува.
— Но все пак дойде, заради дядо си.
— Заради него и заради теб, Ла Синьора. Заради… семейството. Ако тези неща нямаха значение за мен, щях да си вдигна чуковете още миналата година, когато преобърна живота ми с краката нагоре.
— Все още не си ми простил, така ли? — засмя се тя.
— Не съвсем. — Но вдигна ръката й с изключително галантен жест и я целуна.
— Ако си беше тръгнал, щях да намеря начин да те върна. Щях да те накарам да съжаляваш, но щях да те върна. Ти си необходим тук, Тай. Трябва да ти кажа нещо, защото дядо ти не иска.
— Да не би да е болен? — Тайлър обърка стъпките на танца, като рязко се извърна да потърси Илай сред тълпата.
— Не гледай него. Гледай мен. Мен! — повтори тя много настойчиво. — По-добре ще бъде дядо ти да не знае за какво си говорим.
— Повикахте ли доктор? Какво му е?
— Болен е. Боли го сърцето. Баща ти се обади.
— Какво иска? Пари ли?
— Не. Той знае, че няма да получи повече пари. — Може би не трябваше да му казва, да го запази в тайна. Почувства как го налегна мъка. Но момчето, реши след кратко размишление Тереза, имаше правото да знае. Правото да защитава своето, пък било то и срещу близките. — Бил обиден. И много ядосан. Нашите настоящи проблеми, скандалите ни, както той се изразил, били замесили и неговото име и нарушили социалния му живот, като му причинили големи затруднения. Освен това полицията му била задавала въпроси, разпитвали са го, естествено. И той обвинява Илай.