— Моят герой! Юнак! Но аз всъщност не съм сигурна дали е бил някой от тях. Възможно да е бил някой друг, който се е вмъкнал в стаята ми и ме е блъснал, за да не го видя.
— Ще трябва да проверим дали не липсва нещо. Сега стисни зъби!
— Какво?
— Стисни си зъбите — повтори той и видя как лицето й се изкриви от болка, когато използва кислородната вода, която извади от другия си джоб, за да почисти раната.
— Festa di cazzo! Coglioni! Mostro!16
— Преди една минута бях герой. — Тайлър духна върху раната. — Няма да щипе повече от минута. Сега да оправим и останалите рани.
— Va Viа.17
— Може ли да ме ругаеш на английски?
— Казах ти да вървиш по дяволите. Не ме докосвай.
— Хайде, бъди добро, голямо и смело момиче. Ще ти дам бонбони след това. — Той отметна одеялото и бързо и много внимателно се справи и с останалите й ожулвания.
— Мисля да ги намажа с това. — Тайлър извади една туба с антисептичен крем. — Ще ги превържа. Как си със зрението?
Софи дишаше тежко поради болката и опитите си да се пребори с него, а той в същото време се държеше, сякаш не му пука. Това направо я убиваше.
— Ще ти кажа как съм! Изобщо не те виждам, садист такъв! Много ти е приятно, нали?
— Това не е задоволителен отговор, Кажи ми имената на първите петима президенти на Щатите.
— Снизи, Дупи, Мо, Лари и Кърли.
Господи, какво чудно имаше в това, че се беше влюбил в нея!
— Почти ги уцели. Може би нямаш сътресение на мозъка. Значи ще се оправиш, бебчо. — Той я целуна по устните, много нежно. — Всичко ще се оправи.
— Искам си бонбоните.
— Имаш ги. — Тай се наведе и я прегърна. — Уплаши ме — прошепна до бузата й. — Уплаши ме до смърт, Софи.
И отново сърцето й трепна.
— Всичко вече е наред. Ти не си чак толкова голямо чудовище.
— Боли ли те още?
— Не.
— Как е на италианска лъжкиня?
— Няма значение. Хубаво ми е, когато ме държиш. Благодаря ти.
— Няма защо. Къде криеш лъскавите си нещица?
— Имаш предвид бижутата ми? Тези за всеки ден са в чекмеджето, а истинските са в касата. Мислиш ли, че тук е влизал крадец?
— Лесно ще открием това. — Той я пусна, изправи се и светна лампите.
И тогава те го видяха. Едновременно. Въпреки болката Софи почти скочи от леглото. Гневът измести болката, когато прочете надписа в червено върху огледалото.
Кучка номер три.
— Крис! По дяволите! Това е нейният стил. Ако си мисли, че ще й позволя да обикаля наоколо с… — Изведнъж Софи осъзна какво се е случило и ужасът скова цялото й тяло. — Номер три. Значи и мама. И nonnа.
— Облечи си нещо — нареди бързо Тайлър. — И заключи вратите. Ще проверя навън.
— Не, няма! — Тя вече ровеше в гардероба си. — Ще проверим двамата. Никой повече няма да ме блъсне — изрече гневно и решително Софи, докато навличаше панталони и пуловер. — Никой.
Откриха подобни послания върху огледалото на Пилар и в стаята на Тереза. Но не намериха никъде Крис Дрейк.
— Трябва да има все пак нещо, което можем да направим.
Софи гледаше яростно буквите върху своето огледало. Бяха извикали местната полиция. Полицаите взеха отпечатъци и ги разпитаха. Но нямаше нищо, от което да се направят заключения. Очевидно някой бе влизал във всяка една спалня и бе надраскал отвратителния надпис с яркочервено червило върху огледалата. И накрая я беше блъснал върху плочките на терасата.
— Тази вечер не можем да направим нищо повече. — Тайлър стисна китката й. — Аз ще се погрижа за всичко.
— Беше адресирано главно до мен. — Софи изрита яростно килима.
— Полицаите ще я разпитат, Софи.
— И тя сигурно ще им каже, че се е промъкнала тук, написала е любовното си послание и ме е блъснала. — Софи въздъхна и стисна зъби. — Няма значение. Полицията може и да не успее да го докаже, но аз знам, че е тя. И рано или късно ще я накарам да си плати.
— Аз пък ще ти държа палтото. Междувременно, марш в леглото.
— Не мога да заспя.
Тайлър хвана ръката й и я поведе. Все още беше облечена с пуловера и панталоните, а той с официалната риза и вечерния костюм. Но легна до нея на леглото и я зави с одеялото.
— Опитай се.
Софи остана неподвижна за миг, питаше се кога ли ще я докосне, ще я вземе, ще я приласкае. Тай се пресегна и изгаси лампата.
— Тай?
— Ъхъ.
— Няма да ме боли много, ако ме прегърнеш.
— Добре. Сега спи.
Софи сложи глава на рамото му и наистина се опита да заспи.
Клермонт се облегна назад в стола си, докато Магуайър четеше рапорта за инцидента.
— Какво мислиш?
— Госпожица Джиамбели е била блъсната, съборена и наранена. Леко. И трите дами са получили доста неприятно съобщение, изписано върху огледалата им. Какво мисля ли? — рече тя, като остави рапорта върху бюрото си. — Прилича на злобен номер. На глупаво женско отмъщение.