— Обичам те. Вземи ме. — Гледаше я право в очите и виждаше сълзите, които се стичаха бавно и тихо по бузите й. — Кажи ми го.
— Тай. — Сърцето й сякаш беше спряло. После пръсти, те й стиснаха неговите. — Тай — повтори тя, — ti amo25.
Той посрещна дъха й.
— Кажи го пак. — Прекара пръсти по гръбнака й — На италиански.
Тя поклати глава. Това беше единственият знак, че го е чула, но задържа лицето си притиснато до сърцето му.
— Харесва ми как звучи. Искам да го чуя отново.
— Тай…
— Няма смисъл да отричаш. — Той продължи нежната си ласка, а гласът му беше ясен и спокоен. — Не можеш да избягаш.
— Хората казват какво ли не, когато са обхванати от страстта. — Тя отново се опита да го отблъсне и почти успя да се измъкне от леглото.
— Обхванати от страст ли? Откога си започнала да употребяваш подобни клишета? Нещо си се объркала. — С едно-единствено движение Тайлър я привлече отново до себе си. — Кажи го. Вторият път не е толкова страшно. Повярвай ми.
— Слушай… — Тя посегна към завивките. За пръв път се сети, че голотата я прави безпомощна и податлива. — Каквото и да съм чувствала в момента, това не значи, че… Господи! Мразя, когато ме гледаш така! Забавно любопитство! Дразни ме! Ядосва ме!
— Искаш да сменим темата на разговор ли? Няма да се боря с теб, Софи. Не и за това. Само ми го кажи още веднъж.
— Нима не разбираш? — Тя сви ръцете си в юмручета. — Знам на какво съм способна. Знам всичките си силни и слаби страни. И в момента съм разбита.
— Не, не си. Няма да позволя подобно нещо.
— Ти ме подценяваш, Макмилън. — Софи прекара ръка по косата си.
— Ти се подценяваш.
Точно така беше, осъзна тя, като бавно свали ръката си. Тази негова абсолютна увереност в нея, повече отколкото тя самата я имаше, я оставяше безсилна.
— Никой не ми е казвал това досега. Ти си първият. Може би това е причината да съм…
Нервите му бяха опънати до крайност, но той я потупа приятелски по глезена.
— Спокойно. Няма нищо страшно.
— Това е нещо друго, разбираш ли? Ти ме пришпорваш. Буташ ме напред. Никой не го е правил досега.
— Никой от онези, които си обичала? Значи си била ограбена, Софи. Държали са те запъната, затворена. Като конче или пиленце.
Тя присви очи. Неговите бяха спокойни като синьо езеро. Може би малко закачливи, но съвсем малко. Не, осъзна тя, в тях нямаше веселост, нито насмешка. Имаше напрежение и стръв. Но той все още очакваше да му даде онова, което искаше.
— Ти не си първият мъж, с когото съм била — избълва накрая Софи.
— Престани да правиш ревизии и рекапитулации. — Той се наведе и хвана брадичката й с ръка. Лицето й бе започнало да се изопва от напрежение. Това му хареса. — Има обаче нещо друго за уточняване. Може да не съм първият, но смятам да съм последният.
И това беше най-правилното решение, премина като светкавица през ума на Софи.
— Добре, Тай. Никога не съм го казвала на друг мъж. Никога, защото не е било от особена важност. Не съм била толкова обвързана, че да го кажа. Може би няма да ти направя голяма услуга, като го кажа на теб, но ще трябва да се справиш с това. Обичам те.
— Ето, видя ли, че не боли. — Той прекара ръце по раменете й, докато през тялото му премина вълна на успокоение. — Но не го каза на италиански. На италиански звучи много по-истински.
— Идиот такъв! Ti amo!
Тя се разсмя и го прегърна.
26.
Лейтенант Де Марко прекара ръка по мустаците си.
— Много ви благодаря, че дойдохте, синьорина. Информацията, която вие и Ла Синьора ми дадохте, е много интересна. Ще я разуча подробно.
— Само това ли смятате да направите? Да я разучите подробно? Аз ви казвам, че братовчед ми е използвал нашия замък за срещи с любовницата си, за заговори с нашия конкурент и с една от нашите служителки, която ви назовах по име.
— Но нищо от това не е доказано. — Де Марко разпери ръце. — Интересно, бих казал дори много подозрително, затова ще го разгледам най-подробно. Обаче срещите са били нелегални, тайни, така че работниците и служителите в замъка и избата едва ли ще могат да ги потвърдят.
— Те няма да сбъркат идентичността на Джеръми де Морни, нито принадлежността му към „Льо Кьор“ — Тайлър хвана предупредително ръката на Софи, преди тя да избухне. Защото ако не се заблуждаваше, беше готова всеки момент да грабне стола си и да го запрати по лейтенанта. — Откъдето следва, че Де Морни е свързан със саботажа, който е причина за смъртта на няколко души. Вероятно и други хора от фирма „Льо Кьор“ са замесени или поне знаят за това.
Тъй като не можеше да помръдне, защото ръката на Тайлър я държеше здраво, Софи сви свободната си ръка в юмрук.