— Софи! На кого с тези номера? — Пилар укорително поклати глава и започна да се занимава с лалетата. Те също скоро щяха да разцъфтят и да донесат свежест и красота през мрачните зимни дни. — Ти започваш да пазаруваш за празниците още през юни и приключваш през октомври. Нещо, заради което всички останали те ненавиждаме.
— Добре, де, хвана ме. — Софи приседна на работната маса. — Истината е, че умирам от желание да отида до града и да се забавлявам няколко часа. Беше такава ужасна седмица! Нека да избягаме за малко оттук!
— Бях в града преди няколко дни. — Пилар се начумери и остави лалетата. — Софи, да не би работата, с която баба ти те натовари, да ти идва прекалено много? Ти ставаш всяка сутрин призори и след това прекарваш часове наред в офиса си. Знам, че не си се виждала с никой от приятелите си.
— Аз вирея най-добре под високо напрежение и високо налягане, мамо. Все пак бих могла да си имам помощник и вярвам, че ще се съгласиш да ми правиш компания. — Cara7, и двете знаем, че ще бъда безполезна.
— Не, аз поне не го знам. Но щом така казваш, преминаваме към план Б. Ще те вкарам в работа. Украсила си цялата къща и тя е прекрасна, впрочем. Съжалявам, че не ти помогнах.
— Ти беше много заета.
— Не би трябвало да нямам малко време за теб. Но сега да минем към онова, което е част от работата на помощника. Е, кои цветя искаш да взема? Аз ще ти помогна да ги подредиш, после ще започнем урока.
Какво момиче, помисли си Пилар, караше главата й да се върти.
— Софи, моля те!
— Мамо, говоря най-сериозно. Ти си ученичката. Аз съм шефът. — Тя скочи от масата и сплете ръце — Знаеш ли колко имам да ти връщам за всички онези години, когато ме командваше. Особено между дванадесет и петнадесет.
— О не, само не тези години! Не може да си толкова жестока!
— Ще видим. Току-що ме попита дали не ми е прекалено трудно с новия начин на работа. Не съвсем, но доста. Това е факт. Не съм свикнала да върша всичко сама. Но тъй като нямам никакво намерение да признавам на nоnnа, нито на Макмилън, че се чувствам изстискана като сюнгер, ти можеш да ми помогнеш.
Пилар въздъхна и свали ръкавиците си.
— Правиш това, за да ме държиш далеч от мислите ми, също както Мария ме гони да ям.
— Донякъде позна — съгласи се Софи. — Но това не променя факта, че всеки ден губя доста време заради най-елементарна канцеларска работа. Ако я прехвърля на някой друг, може би ще успея да си уредя някоя среща в близките десет дни. Липсват ми мъже.
— Добре, но да не ме обвиняваш после, ако не успееш да си намериш нещо из папките. — Пилар свали панделката от косата си и прекара пръсти през нея. — Не съм се занимавала с подобна работа, откакто бях на шестнадесет. А и тогава бях толкова непохватна, че мама ме изгони от офиса.
Тя се обърна и започна да се смее и тогава видя, че Софи гледа втренчено ръката й.
Развеселена, Пилар скри петкаратовия квадратен рубин, който светеше на пръста й, зад гърба си.
— Малко е големичък, нали?
— Не знам. Мисля, че ослепях от блясъка му. — Софи взе ръката на майка си, разгледа камъка и искрящите диамантчета около него. — Ау! Маgnifiсо8!
— Исках нещо. Би трябвало да ти кажа. Но ти беше толкова заета… По дяволите. — Пилар се опита да обясни. — Всъщност използвах твоята заетост, за да избягам от разговорите с теб. Съжалявам.
— Не трябва да ми се извиняваш, че си си купила пръстен, мамо. Освен това си мисля, че той би могъл да се приеме като един малък паметник.
— Бях ядосана. Никога не бива да правиш нещо, когато си ядосана. — За да преодолее смущението си, Пилар Започна да мести градинарските инструменти. — Дете, Хелън се зае да уреди развода ми. Аз трябва да…
— Добре. Тя няма да те остави да бъдеш скалпирана. Не ме гледай така, мамо. Винаги си внимавала, през целия ми живот си внимавала да не кажеш една лоша дума за татко. Но аз не съм сляпа, нито глупава.
— Така е, не си. — Обзета от тъга, Пилар остави инструментите. — Не си нито едното, нито другото. И освен това виждаш и разбираш много повече, отколкото едно дете трябва да вижда и разбира.
— Ако му позволиш, той ще ти вземе парите и всичко, което не е заковано в тази къща. Такъв е, просто не може другояче. Чувствам се по-спокойна, като знам, че леля Хелън ще защитава интересите ти. А сега да занесем тези цветя в къщата.
— Софи. — Пилар сложи ръка на рамото на дъщеря си, докато Софи събираше амарилиите. — Съжалявам, ако това те наскърбява.
— Ти никога не си ме наскърбявала. Винаги той го е правил. Мисля, че дори не си дава сметка за това. — Тя взе втората саксия. — Рене ще си глътне езика, когато види този камък.