Ариа леко наклони глава.
— За мен ще бъде чест, господин Суперблогър.
Те влязоха във фоайето, което Ариа познаваше като дланта си. Беше й много странно да вижда музея толкова празен, без тълпите туристи и деца, които тичаха от залите с брони и оръжия към магазина на подаръци. Над главите им отекна ехо и се чу силно издрънчаване. Ариа се огледа нервно. Мисълта да е тук напълно сама не й харесваше особено.
Но тогава иззад ъгъла се появи един охранител. Някакво момиче излезе от гардеробната, увито в якето си. Ариа си отдъхна.
Двамата с Харисън минаха покрай една маса с брошури за предстоящи събития и голямо бюро, на което предлагаха възможности за абонамент. В този миг Ариа усети лека болка в гърдите. Двамата с Ноъл бяха дошли в музея преди няколко месеца; стояха точно пред това бюро и спореха какво да разглеждат. Ноъл, разбира се, предпочиташе древните брадви и мечове, но Ариа настоя първо да видят новата изложба на детски дрехи от осемнайсети век. Накрая стана по нейната.
Тя потрепна. Винаги ли се държи толкова нахакано? Затова ли Ноъл не искаше да я вижда повече? Може би беше премислил различията между тях и беше установил, че нямат много общо. Сигурно беше така, защото предишната вечер, когато беше прегледала тайно профила на Скарлет във Фейсбук — момичето просто си го просеше, след като й беше казало фамилията си — тя бе открила, че новата приятелка на Ноъл бе посещавала някакво скъпо частно училище в Девън, падаше си по конете, беше капитан на мажоретките и почти сигурно нямаше никаква представа каква е разликата между Кандински2 и Ротко3. С две думи, пълна противоположност на Ариа.
Тя се сепна. Тези неща не те интересуват. Все пак беше дошла тук с момче. Беше продължила напред, също като Ноъл.
До тях се приближи някаква доцентка с широка усмивка на лицето.
— Господин Милър! Госпожице Монтгомъри! Радвам се да ви видя. Аз съм Ейми и се радвам, че успяхте да дойдете. — Тя забоде на блузите им малки значки с логото на музея. — Искате ли екскурзовод?
— Не, ще се справим сами — настоя Ариа.
Ейми обяви, че ще дойде по-късно и се отдалечи.
— Хайде — каза Ариа на Харисън и тръгна нагоре по стъпалата, внезапно изпълнена със самоувереност. — Нашата обиколка започва.
Тя го поведе към любимата си част от музея, крилото за съвременно изкуство. Залите бяха празни, а на входа седеше само един пазач, който ровеше из телефона си. Ариа и Харисън първо се разходиха, разглеждайки мълчаливо картините. След това Ариа започна да му показва любимите си творби. Посочи „Прозорец в три части“ на Робер Делоне, шедьовър на кубизма, който представляваше изглед към Айфеловата кула през прозореца.
— Иска ми се да можех да рисувам така — въздъхна тя. — Толкова е емоционално.
След това премина към друга кубистка творба, „Гола жена, която слиза по стълба“ на Марсел Дюшан, след това показа няколко графични композиции на Жан Елион.
— Незнайно защо тези винаги са ме привличали — каза тя.
— Хм — рече Харисън, подпрял с ръка брадичката си.
Ариа преглътна с усилие, изпълнена внезапно с несигурност. Спомни си колко образован е Харисън. Дали изборът й не беше лош? Прозаичен?
— Искам да кажа, че тук сигурно има по-добри примери за периода или за точно това движение — изрече бързо тя. — Не съм учила история на изкуството.
Харисън я погледна.
— Изкуството е субективно. Знаеш го. Харесваш онова, което ти харесва. — Той стисна ръката й. — Знаеш ли, точно това те прави уникална. Ти си толкова… скромна. По цял ден си имам работа с обсебени от личността си художници — и ти си наистина освежаваща. Различна си и от обикновените гимназисти. Толкова си зряла.
Ариа се изчерви.
— Ами, благодаря. — Тя не беше свикнала да получава толкова много комплименти.
След това тръгна към една зала, пълна със скулптури; токчетата й шумно потракваха по мраморния под.
— Обичах да идвам тук като по-малка, в четвърти и пети клас, и седях с часове — промърмори тя. — А като пораснах, в прогимназията, идвахме групово от училище. Исках отново да видя картините — те ми бяха като приятели. Но истинската ми приятелка, момичето, с което ги разглеждахме, искаше да се върне на стълбището, за да флиртува с някакви момчета от Пен. Бях доста разочарована.
Изпълни я горчивина. Беше разказала историята, без въобще да се замисли, че тази приятелка беше Али. Не лудата Али, но Кортни беше луда — и нахална — по свой си начин.
2
Василий Кандински е руски художник-експресионист и теоретик на изкуството, работил главно в Германия и Франция. — Б.пр.
3
Марк Ротко е американски художник от руски произход, един от най-ярките представители на абстрактния експресионизъм. — Б.пр.