Затворническият жрец облиза пресъхналите си устни; усещайки нарастващото недоволство на надзирателя, той претупа набързо молитвата си и приключи. Надзирателят незабавно се изправи, сграбчи обкования си с железни гвоздеи боздуган и тръгна през двора към осъдения. Всички замлъкнаха. Останаха само бръмченето на мухите и воят на пясъчните вихрушки, вдигнати от горещия вятър, които пареха очите и давеха гърлото. Над тях, разперили черни криле под тъмносиньото небе, кръжаха лешояди, сякаш Некбет7, господарката на всички, които се хранят с мърша, ги бе поканила на наближаващия кървав пир. Един от пазачите побърза да хване поклащащия се на пилона затворник и го задържа неподвижно. Надзирателят приближи. Евтините му гривни и пръстени проблясваха на светлината. Чуваше се как лъщящите му, обилно намазани със зехтин бедра се трият едно в друго. Той спря пред затворника, хванат неподвижно в ръцете на пазача, после изсумтя и отметна назад боздугана си. Осъденият заскимтя някаква молитва или молба, но никой не го беше грижа; дори и боговете бяха изоставили това място. Само Сет, червенокосият, зеленоокият Сет, заедно със своя легион от демони, посещаваше Оазиса на горчивия хляб. Надзирателят стовари боздугана, разби черепа на затворника, костите му изхрущяха и се строшиха като мръсна стомна, запратена в скала. Мъжът потръпна в кратка конвулсия, след това увисна неподвижно, кръв и мозък наквасиха горещия пясък отдолу. Всеобщо стенание се надигна от затворниците. Надзирателят се заклати назад към временно издигнатия подиум, загреба черпак с вода, плисна лицето си и намокри устните си, предизвиквайки още повече стенания сред наблюдаващите мъже и жени, изгарящи под безмилостно жаркото слънце.
— Научете — извика надзирателят, посочвайки към мъртвия мъж, — каква е присъдата за бягство! Пазителите на Огненото езеро кръстосват и дебнат из оазиса, правосъдието на фараона е надвиснало над главите ви, вие, които сте прах под сандалите на нейните крака — той млъкна за миг, наслаждавайки се на тази мисъл. Никога не бе виждал лицето на Хатусу, царица-фараон на Египет, но бе слушал за нейната красота и за неумолимото й, страховито величие, внушително като армия в боен строй. Той отпи още една глътка вода, усещайки вълнението в слабините си, обичаен резултат на всяка екзекуция, после пусна черпака.
— Демоните със смъртоносни нокти са винаги готови да убиват — продължи той, а думите му отекваха в прашния двор. — Те бдят и ви дебнат денем и нощем. Те погубват душите и изгарят плътта, те имат хиляди начини да ви хванат в капана си — той рязко вдигна ръка, посочвайки кръжащите лешояди. — Те наблюдават и съобщават за всяка жива твар, която пълзи по пясъка под тях. Те решават кой ще бъде вашият екзекутор — лъв, хиена, змия… — Той направи пауза, за да подсили ефекта от думите си. — Или либийците, пясъчните жители, скитниците от пустинята, или последователи на Сет, престъпници и бандити, които не знаят милост. А ако пък те не ви настигнат, Дяволът на жаждата, Демонът на глада, Злият дух на слънцето или Ужасът на мразовитата нощ със сигурност ще следват всяка ваша стъпка. Предупредени сте! — Той посочи към мъртвия затворник. — Без погребален ритуал за него! Никаква помощ в пътешествието му през Амдуат8, там, където Апет, великата змия, го очаква. Свалете го долу! Оставете тялото му отвън на пясъците! — Той драматично вдигна ръце и още веднъж посочи към лешоядите. — Съгледвачите очакват своя пир!
Надзирателят се отпусна на възглавниците, поздравявайки себе си за добре свършената работа. Двама затворници, доверени хора, побързаха към него с ветрила, за да разхладят потното му лице и тялото му. Надзирателят изпухтя с удоволствие и шумно сръбна нова глътка вода, после се обърна към своя помощник.
8
Подземният свят на мъртвите в египетската митология, до който се пътува благополучно само ако бъдат изпълнени множество ритуали, включително мумифициране, балсамиране, молитви и жертвоприношения. — Б.пр.