След това видя люшкащите се сенки в „Спондюликс“ и как стои зад Емелин със свещ, за да осветява клавиатурата на пианото, докато тя свири на него. После Кенън, който го бе попитал кого е търсил на снимките, които бе прехвърлил твърде бързо в нетърпението си да открие Емелин. Пак усети лицето си да пламва от срам, че са го уловили в лъжа, после усети миризмата на моргата и звука на хитиновите крачета на хлебарката, пълзяща по влажния цимент на стената на кабинета на Хенри.
И тогава басейнът на спомените се разшири.
Видя Бриджит — видя я, когато за първи път се бе изправила пред него само по бикини, разхвърляла другите си дрехи по пода. Беше сложила ръка пред гърдите си и неуверено се приближаваше към него, за да не отвори раната си. Но бе избрала тя да съкрати дистанцията между двамата — за първи път стоеше гола пред него и не искаше той да я гледа от разстояние. Спомни си как бе обхванал с ръце ходилото ѝ само час преди този момент.
Емелин притискаше разрязаните му от стъклото пръсти между скритите си в коприна ръце. Прохладният ѝ шепот: Трябва да си внимателен, Кейлъб. Имаше картина на стената зад нея. Не можеше да я види заради сенките, но тя го накара да изстине.
Шепотът, докоснал ухото му: Ще удържим на обещанията си, нали?
Най-накрая обви мислите си около Емелин, обгърна я плътно, за да не позволи съзнанието му да се удави в деня. Беше като да удържи в ръцете си дърво, увлечено от потоп. Вкопчи се в нея, в спомена за ръцете ѝ около него, когато си бяха пожелали лека нощ, без никакво свободно пространство между тях. Лицето му в косата ѝ, капчиците хладен дъжд по кожата ѝ. Задържа я до отминаване на потопа, до пресушаване на въртящите се спомени от деня и след това отново я последва надолу по стълбите и обратно в тъмнината на скрития под Ноб Хил бар. Барът, за който никой не знаеше. Барът, който бе отворен за тях и само за тях, докато градът навън остана обгърнат в дъжда сън.
Заровен в тези спомени, той най-сетне заспа.
Не помнеше да е ставал и да е ходил в дневната, за да вземе сакото си, метнато върху стола. Но явно го беше направил. Когато се събуди много след падането на нощта, сакото бе навито на руло между сгъвката на лакътя и лицето му. Остана така известно време с буза върху меката вълна на сакото, загледан в огъня, защото не искаше да поглежда часовника.
Когато наистина стана, отиде в кухнята. Според часовника на микровълновата беше минута след полунощ. Запали пламъка под чайника, изми френската преса, която все още стоеше в умивалника след разговора му с Кенън. Когато водата завря, намери мобилния си телефон и го прегледа.
Едно пропуснато повикване от Бриджит преди осем часа. Нямаше съобщения и есемеси. Нямаше и позвънявания от улични автомати.
Остави телефона на плота с лицето надолу, за да не вижда дисплея, ако светне. Качи се в кабинета и взе лаптопа си, копие с твърди корици на „Настолен справочник на лекаря“ и хванат със спирала атлас на района на Залива. Чайникът свиреше, когато се върна в кухнята. Включи лаптопа и се регистрира дистанционно в офис мрежата. След няколко глътки кафе продължи оттам, където бе спрял — анализ на данните от тъканните проби на осапунения мъж. Залови се да интерпретира хроматографските сигнатури и спектрометричните разпечатки, започвайки отзад напред с метаболитите, за да възстанови хронологията на последните часове от живота на този човек.
Нямаше начин тези последни три-четири часа да са били приятни. Когато часовникът показа шест сутринта, беше абсолютно сигурен в това.
По изгрев-слънце се беше изкъпал, избръснал, облякъл и седеше в същото сепаре на „При Мел“, където бе предната утрин. Поръча си омлет и няколко палачинки. Кафе и портокалов сок. Докато чакаше, извади телефона си и набра номер.
— Събудих ли те?
— Коледна ваканция е… децата не ходят на училище. Събудиха ме в пет без четвърт. Вики спи с тапи на ушите — обясни подробно Хенри. — Завиждам ѝ. Какво става?
— Има ли някакъв шанс днес да не отидеш на работа?
— Възможно е.
Кейлъб чуваше телевизора у Хенри. Анимация може би. Гласовете на децата надвикваха звука от екрана.
— Ще си заслужава… обещавам. Как е „Знак на крак“21?
— Прекрасно.
21
От Toe Tag (англ.) — етикетът, който се окачва на палеца на крака на мъртвец в моргата. — Б.пр.