Но сега вдигна поглед към Хенри:
— Защо смени темата онзи ден? — попита той. — Прекъсна я. Защо не я остави да довърши?
— А ти как мислиш? — контрира го с въпрос Хенри. — Аз знам отлично за какво е добре да мислиш и за какво не е. Ти никога не си ѝ разказвал за баща си и за случилото се у вас… по-късно. А нямаше начин да се говори за онази картина, без да се засегне тази тема.
Това беше отчасти вярно. Беше спестил на Бриджит много неща. Не ѝ беше разказвал защо Хенри го поглежда косо, когато мълчи прекалено дълго. Или защо Хенри се грижи за какво може да мисли Кейлъб и за какво не бива.
— Наистина ли са намерили мой косъм горе?
— Така твърди Кенън.
— Мамка му…
Кейлъб се надигна и се облегна на стената, затискайки каската с гърба си.
— Трябва да се предадеш, Кейлъб — прошепна Хенри.
— Аз обясних на Кенън как е попаднал там — каза той. — Тя ме целуна в кухнята.
— Кой те целуна?
— Емелин — отговори Кейлъб. — Момичето от картината. Сигурно е залепнал за роклята ѝ, когато ме целуна. За косъма ми говоря, за ДНК-то. И после се качи горе. Каза, че трябвало да затвори прозорец. Аз междувременно готвех второто блюдо.
— Кейлъб — тихо натърти Хенри, — моля те, предай се. Ако искаш, мога веднага да те откарам.
Кейлъб се отдели от стената, каската падна, той се наведе и я вдигна.
— Не — каза той.
Пристъпи към Хенри и посегна покрай него в колата. Опипа около сенника и натисна дистанционното за вратата. Тя бавно започна да се вдига.
— Тази вечер видях Бриджит — каза Хенри. — Видях какво си ѝ причинил. Тя ще се оправи. Но, Кейлъб…
— Хенри, не съм го направил аз.
— Кой тогава, по дяволите, го е направил?
— Питай Бриджит.
— Тя не помни нищо. Точно както си искал. Знаел си как действат тези медикаменти. — Хенри вече не шепнеше. — Когато се е напила, си я натъпкал с бензодиазепини. После си я бутнал или тя е избягала от теб и сама е паднала от терасата. Бог знае какво си щял да ѝ сториш, ако я беше заловил… но всичко това не напомня ли доста за баща ти, а? Зашиването, длетата, които си оставил в спалнята…
— Беше Емелин!
Отправи се към вратата. Хенри слезе от колата и го сграбчи за китката.
— Къде отиваш, Кейлъб? Не можеш да избягаш от това!
Кейлъб се опита да изтръгне ръката си, но Хенри се оказа твърде силен. Двамата се сборичкаха и се блъснаха вкопчени в лавиците за инструменти по стената. Кейлъб пак изпусна каската и затърси със свободната си ръка по горната полица, докато не напипа някаква дървена дръжка. По пода се посипаха всякакви инструменти, когато свали чука от полицата. Вдигна ръка, но не замахна. Никога нямаше да замахне срещу Хенри. И двамата го знаеха отлично. Но Хенри пусна китката му и отстъпи назад, докато не се опря в колата.
— Мога да я намеря — задъхано каза Кейлъб. — И мога да сложа край на всичко.
Без да изпуска Хенри от поглед, той се наведе да вдигне каската си. После се обърна и побягна по улицата, без да чува какво вика Хенри зад него.
Беше грешка да допуска Хенри да види каската. Беше грешка изобщо да идва да го види. Сега знаеха как е облечен и как се придвижва. Така че нямаше никакво време за губене.
Трябваше да мине по моста Голдън Гейт.
Спринтира по последните три пресечки до мотоциклета, клекна до предната гума и намести кламера в отворите. Сложи си каската, яхна мотоциклета и го запали. От Бей стрийт беше лесно да стигне до Голдън Гейт. С мотоциклет щеше да стигне в „Президио“30 за две минути.
Трафикът не бе нищо особено, но когато наближи по-бавните коли, ги изпревари, карайки с максималната разрешена скорост. Улиците бяха мокри от дъжда, така че на завоите поднасяше, но успя да се задържи, без да падне. Когато стигна до площадката за плащане на таксата, намали на петдесет и мина направо, знаейки, че камерите ще сканират номера му. Ако собственикът на мотора нямаше акаунт за преминаване по моста, щеше да получи разписка до няколко седмици. Но тогава вече нищо нямаше да има значение.
Сега Кейлъб вече беше на моста и се вслушваше в свистенето на гумите след промяната на пътната настилка. Мотоциклетът подскачаше леко по връзките между сегментираните участъци и той мина под южната кула, съблюдавайки ограничението на скоростта. Погледна последователно в двете огледала и не видя нищо. Само електрическото сияние на града, изгубен под прищевките на времето.
30
Парк и бивша военна крепост на американската армия на северния край на полуостров Сан Франциско. — Б.пр.