Ако имаше сила, Орития би забила акинака207 си в гърдите му. Ала нямаше. И може би по-добре. Защото сега разполагаше с друга сила, с която можеше да го уязви по-жестоко.
Преди да дойде базилевсът, в храма влезе Аридей, като се озърташе да не го види някой.
— Орития! — обади й се той тихо.
И тя го позна по гласа. Не бе идвал друг път при нея. Но го бе слушала, когато плачеше и проклинаше хора и базилевси и богове при вида на прикования си към родната къща син. И не бе забравила гласа му.
— Аридее! — обади се тя от подземието. — Ида.
После бавно, с треперещи старчески нозе се изкачи горе, зад олтара.
— Кажи, какво искаш от мен?
Нещастният баща коленичи.
— Орития, ти знаеш всичко. Знаеш и моята мъка. Питай боговете! Ще ми помогнат ли, ще дадат ли покой на сърцето ми? Чакам твоето пророчество, пречиста.
Орития замълча. И в настъпилата тишина се чу ревът на морето. Вятърът още не се бе появил, ала вълните от заранта връхлитаха бясно в подножието на Тиризис208. И тътенът им нарастваше непрестанно като надигащо се земетресение, което в следния миг щеше да погребе в съсипиите си целия град Тиризис с обитателите му, с всичките им грижи и радости.
Жрицата заобиколи опипом жертвеника и се изправи пред него — дребна и мършава, сякаш само облечени в съсухрена кожа кости, с бели невиждащи очи в хлътналите им орбити, но с такова изражение върху изпитото й лице, че внушаваше трепет — уважение и боязън.
— Аридее! — рече тя. — Ти търсиш оракул. Ала сега аз ще говоря с тебе не като оракул, а като друг човек, който също така мрази до смърт Лизимах. Той след малко ще дойде тук. Бих могла да те скрия зад жертвеника, да ти дам нож.
Очите му светнаха.
— Дай го!
— Ала не! — спря го Орития. — Варди се тиранинът. Ще те хванат. Ще загинеш и ти.
Мисълта й бе хрумнала сега, докато слушаше воя на морето. Всички тиризийци плуват като риби. На времето си Аридей бил най-добрият боен гмурец. Оставал под вода по-дълго, отколкото издържат дори морските мечки209. А сега в Западния залив бе пристигнала флотата на Лизимах. Начело с наварха210 Исократ. Никой не го казваше, всички се досещаха за какво се бе събрала тук тая армада. И то по времето, когато Лизимах готвеше удара си срещу Дромихайт. Навлязла през морето по Истър211, по Тирас212 или по коя да е друга река, тя би могла да удари в гръб гетите, щом се счепкат с Лизимаховите фаланги.
А тъкмо това не биваше да допусне Орития. Сега тя вече не отмъщаваше само за себе си. Когато искаше да удари Лизимаха, целеше да удари цялата му държава. Защото, ако загинеше само той, Агатокъл, който беше не само смел като баща си, но и по-умен от него, щеше да застане на неговото място, щеше да укрепи поробителското царство. Трябваше да бъде уязвена войската на Лизимах, за да бъде уязвена и държавата му. Орития беше длъжна да се разплаща не само заради себе си. Днес се разплащаше за всички траки.
Тя запита шепнешком:
— Помниш ли Скилас и Хидна213?
— Че кой може да ги забрави! — отвърна Аридей.
Известен беше на всички подвигът на тракиеца Скилас и дъщеря му Хидна, които при Артемизиум прерязали котвените въжета на Ксерксовите кораби и бурята ги разбила в скалите малко преди Саламинската битка. И тъй спасили Елада.
Орития простря напред костеливите си ръце.
— Чуй ме, Аридее! Базилевсът не е само личността Лизимах — това е цялото му царство, това е армията му, това е флотата, която го крепи. Флотата — това пък са ръцете му. Прострени да грабят. Отсечи ги! Боговете сами ти дават сгода да сториш това. Възползувай се от благоволението на боговете! Отмъсти за Хефестий! Обезсмърти се като Скилас в борбата с тиранията!
Аридей премисляше трескаво. Явно, думите й бяха попаднали на място. Всичко, което казваше тя, изглеждаше вярно. Не беше виновен само Лизимах. Виновно беше Лизимаховото царство, което крепеше олигархията. Ако загинеше то, щеше да възтържествува демосът214 — народът. А Хефестий даде живота си заради тоя народ, заради демокрацията.
Аридей вирна глава.
— Ще те послушам, Орития!
Поклони се и излезе решително навън, остави я все така, с прострени напред като заклинащи, сочещи пътя ръце.
213
Скилас и дъщеря му Хидна — антични герои, прерязали котвените вериги на персийската флота.
214
демос — свободно градско население, разположено в обществената йерархия между аристократите и робите.