Винаги твой, скъпи Бозуъл,
Втора книга
ВЪЗПИТАНИЕ НА ХАРАКТЕРА
1. ПЪРВИЯТ Й БАЛ
Време на действието — февруари. Място на действието — просторна, изискана спалня в къщата на семейство Конидж на Шейсет и осма улица, Ню Йорк. Очевидно това е стая на младо момиче: розови стени и пердета, розово покривало върху бяло-кремово легло. Цялата стая е издържана в розово и бяло-кремаво, но от мебелировката изпъква ясно в подробности само разкошната тоалетка със стъклена повърхност и с трикрило огледало. По стените — скъпа гравюра, няколко изящни кучета от Ландсиър и „Кралят на Черните острови“ от Максфийлд Париш29.
Огромен безпорядък, дължащ се на следното: 1) седем-осем празни картонени кутии, от които, същински изплезени лъхтящи езици, висят опаковъчни хартии; 2) купчина дневни рокли, размесени с вечерни свои посестрими — всички до една нахвърляни върху масата, всички до една очебийно нови; 3) един топ тюл, изгубил цялото си достойнство, раболепно се е усукал около всеки видим предмет и 4) върху две табуретки — богата сбирка от фино бельо, което не се поддава на никакво описание. Човек изпитва любопитство да хвърли поглед на сметката, платена за това великолепие, а още по-силно го обзема желанието да види принцесата, за която… Внимание! Някой приближава! Какво разочарование! Само камериерката, която търси нещо — вдига купчинката от единия стол: не е там; друга купчинка, оглежда тоалетката, претърсва чекмеджетата на скрина. Изважда няколко ефирни копринени нощници, и една изумителна пижама, но не е това, което й трябва — излиза.
От съседната стая долита неразбираемо мърморене. Ето, напрежението ни расте. Това е майката на Алек, мисис Конидж, закръглена, важна, напудрена и начервена като за парад и крайно напрегната. Устните й многозначително помръдват, докато и тя се впуска да ГО търси. Не така прилежно, както камериерката, но с напираща ярост, която напълно компенсира повърхностното ровене. Спъва се в тюла и изплъзналото се от устните й „по дяволите“ се чува съвсем ясно. Излиза с празни ръце. Отново бъбрене зад сцената и глас на момиче, много глезен глас, произнася:
„Най-безмозъчното същество…“
След кратка пауза влиза трета търсачка, не тази с глезения глас, а по-младо създание. Това е Сесилия Конидж, шестнайсетгодишна, хубавичка, отракана и по природа жизнерадостна. Облечена е в официална рокля, чиято търсена простота вероятно не й е по вкуса. Приближава до най-близката купчинка и измъква от нея малка розова дреха, издига я и я оглежда преценяващо.
СЕСИЛИЯ
Розова ли е?
РОЗАЛИНД (иззад сцената)
Да.
СЕСИЛИЯ
Супермодна ли?
РОЗАЛИНД
Да.
СЕСИЛИЯ
Намерих я. (Зърва се в огледалото на тоалетката и доволна раздвижва рамене в танцов ритъм.)
РОЗАЛИНД (иззад сцената)
Какво правиш, да не я пробваш?
Сесилия прекъсва танца си и излиза, преметнала дрехата на дясното си рамо.
От другата врата влиза Алек Конидж. Бързо се оглежда и гръмко изкрещява: „Мамо!“ От съседната стая еква хорово негодувание, окуражен, той прави крачка нататък, но бива отблъснат от втори хоров залп.
АЛЕК
Ето значи къде сте се укрили! Пристигна Еймъри Блейн.
СЕСИЛИЯ (живо)
Заведи го долу.
АЛЕК
Той си е долу.
МИСИС КОНИДЖ
Тогава му покажи коя стая е за него. Предай му, че съжалявам, но в момента не мога да го приема.
АЛЕК
Толкова много е слушал за всяка от вас. Побързайте. Татко го просвещава относно войната и него вече не го свърта на едно място. Темпераментен е.
Последните думи са достатъчни, за да доведат Сесилия в стаята.
СЕСИЛИЯ (сяда направо върху купчинка бельо)
В какъв смисъл темпераментен? Ти и в писмата си споменаваше подобни работи за него.
АЛЕК
Ами пише разни неща.
СЕСИЛИЯ
Свири ли на пиано?
АЛЕК
Струва ми се, не.
СЕСИЛИЯ (замислено)
А пие ли?
АЛЕК
Да, но не е пияница.
СЕСИЛИЯ
Богат?
АЛЕК
О, боже мой! Питай него, едно време доста разполагаше и сега не е без доходи.
Появява се мисис Конидж.
МИСИС КОНИДЖ
Алекс, за нас естествено е удоволствие да приемем всеки твой приятел.
АЛЕК
Във всички случаи си струва да се запознаете с Еймъри.
МИСИС КОНИДЖ
Разбира се, приятно ще ми бъде. Но според мен е ужасно детинско от твоя страна да оставиш прекрасния си дом и да се изнесеш да живееш с две момчета в някакъв невъобразим апартамент. Надявам се, че не сте го измислили, за да можете да пиете, без никой да ви пречи.
29
Максфийлд Париш (1870–1988 — американски художник, илюстратор, декоратор, спечелил си слава в началото на века като пламенен защитник на модерното изкуство