Пауза.
Сега не ми е много до твоя приятел. Знаеш, че тази седмица изцяло принадлежи на Розалинд. Когато на едно момиче предстои първият му бал, който ще го въведе в обществото, то се нуждае от пълно внимание.
РОЗАЛИНД (иззад сцената)
Докажи го, като дойдеш и ме закопчееш.
Мисис Конидж излиза.
АЛЕК
Розалинд си е същата.
СЕСИЛИЯ (снижавайки глас)
Ужасно е глезена.
АЛЕК
Тази вечер ще се запознае с човек, който не й отстъпва.
СЕСИЛИЯ
Кой, мистър Еймъри Блейн ли?
Алек кима.
Не знам. Розалинд още не е срещнала мъжа, който ще я надмине. Честна дума, Алек, тя се държи ужасно с мъжете. Обижда ги, иронизира ги, не се появява на обещаните срещи и се прозява право в лицата им, а те продължават да я търсят, за да получат още.
АЛЕК
Харесва им.
СЕСИЛИЯ
Напротив. Тя… според мен тя е като вампир… и обикновено от момичетата също може да получи всичко, което поиска… само дето не търпи момичетата.
АЛЕК
Силни личности често се пръкват в нашия род.
СЕСИЛИЯ (примирено)
Навярно за мен нищо не е останало.
АЛЕК
Розалинд държи ли се все пак пристойно?
СЕСИЛИЯ
Не съвсем. О, нищо особено — пуши по малко, пийва пунш, често се целува… така де… като последици от войната, както знаеш.
Появява се мисис Конидж.
МИСИС КОНИДЖ
Розалинд е почти готова, така че мога да сляза и да се запозная с приятеля ти.
Алек и майката излизат.
РОЗАЛИНД (иззад сцената)
Ах, мамо…
СЕСИЛИЯ
Мама отиде долу.
Най-после влиза Розалинд. Розалинд е Розалинд от главата до петите. Едно от ония момичета, на които никога не се налага да правят и най-дребно усилие, за да се влюбват в тях мъжете. Само два типа мъже рядко се поддават: бавномислещите се страхуват от острия й ум, а интелектуалните обикновено се боят от красотата й. Останалите й принадлежат по силата на естественото предимство. Ако природата на Розалинд се поддаваше на разглезване из основи, процесът щеше да е завършил много преди този момент, но истината е, че нейният характер не е такъв, какъвто можеше да бъде; вярно, тя иска това, което иска в момента, когато го иска, и умее да отрови живота на всички наоколо, ако не го получи, но в същината си не е глезена. Чистата й възторженост, желанието да се развива и учи, безграничната й вяра в неизчерпаемостта на романтичната любов, смелостта и дълбоката й честност — всичко това е непокътнато в нея.
За дълги промеждутъци от време тя бясно ненавижда цялото си семейство. Няма твърди принципи; житейската й философия се свежда до carpe diem30 за себе си и до laissez faire31 за другите. Обожава предизвикателните истории: притежава грубоватата жилка, свойствена обикновено на натурите, които са едновременно изтънчени и широки. Желае хората да я харесват, но ако това не стане, никога не се тревожи, нито й влияе. Тя не е образец за характер.
Образованието на всички красиви жени е познанието им за мъжете. Един след друг мъжете като отделни личности са разочаровали Розалинд, но тя храни свята вяра в мъжкия пол като цяло. Жените презира. Те въплъщават черти, които тя усеща в себе си и които я отвращават — изначална подлост, самомнителност, малодушие и нечестност на дребно. Веднъж в препълнения с приятелки на майка й салон тя заяви, че единственото извинение за съществуването на жената е необходимостта от възбуждаш елемент сред мъжете. Танцува възхитително, рисува с много мисъл, но небрежно и обладава поразяваща лекота на речта, която прилага само в любовните си писма.
Но всеки упрек към Розалинд умира пред нейната красота. Оттенъкът на нейната божествено руса коса подклажда онова желание за подражание, върху което процъфтява козметично-багрилната ни промишленост. Тази уста, ненаситно привличаща, малка, леко чувствена и безмерно вълнуваща. Тези сиви очи и безупречна кожа, по която грейва и чезне нежна руменина. Фигурата й е тъничка и спортна, но с добре развити форми и е истинска наслада да я гледаш как прекосява стаята, върви по улицата, размахва етика за голф или извърта „циганско колело“.
И едно последно определение — живата й непосредствена природа е освободена от онази осъзната театралност, която Еймъри бе открил в Изабел. Монсеньор Дарси би изпитал силно затруднение дали да я назове личност или характер. Може би тя е крехката неизразима сплав от двете, която се среща веднъж на столетие.