Недейте плака за мене, но плачете за себе си и за чадата си.49
Ето, помисли си Еймъри, в какъв дух бог би разговарял с мен.
Той усети прилив на внезапна радост и като филмов образ сиянието над леглото се стопи. Подвижната сянка до прозореца — това бе най-ближното наименование, което съумя да му даде — се задържа още миг, а после вятърът сякаш я поде и с едно вдишване си я прибра от стаята. Той стисна юмруци в стремително ликуващо вълнение… Десетте секунди отлетяха…
— Прави каквото ти казвам, Алек, прави каквото ти казвам. Разбираш ли ме?
Алек го погледна тъпо, лицето му — жив образ на страданието.
— Ти имаш семейство — продължи бавно Еймъри. — Ти имаш семейство и за теб е важно да се измъкнеш чист от тази история. Чуваш ли ме? — Повтори ясно още един път: — Чуваш ли ме?
— Чувам те.
Гласът прозвуча странно напрегнат, погледът му не се откъсваше от очите на Еймъри.
— Алек, сега лягаш тук, в моето легло. Ако някой влезе, преструваш се на пиян. Прави каквото ти казвам — иначе сигурно ще те убия.
Още миг се гледаха в очите. После Еймъри отиде бързо до шкафа, взе оттам портфейла си и властно даде знак на момичето да го последва. Счуха му се думи от посоката на Алек, като че ли долови „изправителен лагер“, после двамата с Джил се озоваха в банята, а вратата зад тях се заключи.
— Ти си тук с мен — предупреди я строго той. — Била си с мен цяла вечер.
Тя кимна и изхлипа.
След секунда той отвори широко вратата на другата стая и вътре влязоха трима мъже. Моментално електрическа светлина заля цялата стая и Еймъри примигва.
— Опасна игричка сте започнали, млади момко!
Еймъри се изсмя.
— Е?
Водачът на триото даде заповеднически знак на плещестия мъж в кариран костюм.
— Действай, Олсън.
— Разбрано, мистър О’Мей — отговори Олсън и кимна.
Водачът и другият любопитно огледаха плячката си, след което се оттеглиха, сърдито хлопвайки вратата. Плещестият презрително измери Еймъри.
— Вие не сте ли чували за закона, на Ман? Да доведете нея — посочи момичето с дебелия си пръст — тук, в този хотел, а отгоре на това с кола с нюйоркска регистрация!
Поклати глава, давайки да се разбере, че е имал желание да влезе в положението на Еймъри, но че сега вече се отказва.
— Какво искате от нас? — раздразнено попита Еймъри.
— Облечете се бързо и кажете на вашата приятелка да не вдига такава олелия. — Джил шумно хлипаше върху леглото, но при тези думи кисело утихна и като събра дрехите си, се оттегли в банята. Докато нахлузваше панталоните на Алек, Еймъри отбеляза с удоволствие, че приема положението като комична случка. От обидената добродетелност на този плещест мъж го избиваше на смях.
— Има ли още някой тук? — попита Олсън, придавайки си вид на опитен копой.
— Приятелят ми, той запази стаите — небрежно съобщи Еймъри. — Пиян е като труп. Хърка от шест часа.
— Ще ида да му хвърля едно око.
— А как разбрахте за нас? — полюбопитства Еймъри.
— Нощният дежурен ви е видял на стълбите с тази жена.
Еймъри кимна. Джил излезе от банята напълно, макар и не съвсем изрядно облечена.
— Така — започна Олсън, като извади отнякъде бележник, — искам да ми кажете истинските си имена, да не чувам разни глупости като „Джон Смит“ или „Мери Браун“.
— Вижте какво — спокойно го прекъсна Еймъри. — Спестете си заплашителния тон. Голяма работа, че сте ни спипали.
Олсън го стрелна свирепо.
— Името! — сряза го той.
Еймъри каза името си и даде своя нюйоркски адрес.
— А дамата?
— Мис Джил…
— Я не ми излизайте с детски номера — възмути се Олсън. — Как се казвате? Сара Мърфи? Мини Джексън?
— Ох, господи! — изхлипа момичето и скри разплакано лице в шепите си. — Само майка ми да не научи. Само майка ми да не научи!
— Хайде, нямам време да ви чакам!
— Я се дръж прилично! — кресна Еймъри на Олсън.
Кратко-мълчание.
— Стела Робинс — заекна най-накрая тя. — До поискване, Ръгуей, Ню Хампшир.
Олсън захлупи бележника си и ги загледа дълбокомислено.
— Според правилника хотелът може да предаде тези сведения на полицията и не ви мърда изправителният лагер, задето сте докарали момичето от един щат в друг с безнравствена цел. — Той замълча, за да даде възможност върховната власт на думите му да проникне дълбоко в тях. — Но хотелската управа ще покаже снизходителност към вас.
— Хотелската управа не иска да попадне в пресата — свирепо се намеси Джил. — Ще покажат снизходителност! Ние да не пасем трева!
Огромна лекота изпълни Еймъри. Той разбра, че е извън всякаква опасност, и едва тогава осъзна цялата тежест на злощастието, което можеше да си навлече.
49
„Недейте плака за мене, но плачете за себе си и за чадата си“ — евангелие от Лука, 23. 28.