След това Кара се обърна и тръгна към нас със сияещо от радост лице. Отсреща всички бени кхалид бяха наскачали и се втурнали към ранения. Тези стотици гласове вдигаха истинска пъклена врява. Халеф притисна своя син до сърцето си, а когато той се наведе към майка си, ти сложи ръка върху младата глава и му прошепна нежно:
— Знаех, че ще победиш. Сине мой, ти изпълни нашите надежди. Твоите родители и племето ти ще се гордеят с теб.
Аз само стиснах мълком ръката на Кара и му се усмихнах одобрително. Той ме погледна сериозно в очите и каза:
— Аз не се безпокоях за себе си, но знаех, че не аз стоях там, а цялото племе на моите скъпи хаддедихни. И когато и третия път не бях улучен, знаех, че от моите три куршума двата са излишни.
— Да, ти превърна този час в най-голямата ми гордост. Аз ще говоря за него и когато езикът на старостта е станал твърде тежък за другите разкази — потвърди дребният хаджи. — Сега ще започне битката с копията. Казвам ви, аз и бездруго щях да се оправя с моя човек, но съзнанието, че съм приемник на моя победил син, ще ми придаде непреодолимост.
Това радостно упование не бе без значение. То оказа благотворно влияние и на Кхутаб ага, както си пролича от думите, с които се обърна към мен:
— Няма да повярваш колко угрижен бях! Та нали се касаеше за собствеността на святото място, която вече се намираше в ръцете ми, а трябваше отново да бъде изложена на рисковано дело. Сега съм спокоен. Вярно, ние спечелихме само една победа, но като слушам как говори Халеф, имам чувството, че вече е проснал противника си в пясъка… Слушай! Отново се започва.
На Тавил бен Шахид се бе удало да възстанови спокойствието. Той беше наредил да отнесат ранения зад линията и сега отмери с крачки разстоянието, което трябваше да лежи между копиехвъргачите. «Бащата на самопонятността» вече стоеше в готовност.
Всеки хаддедихн винаги има метателно копие при себе си, дори когато е въоръжен с пушка, най-често за ловни цели. Газели например се убиват най-често с джерид и рядко с куршум. Наконечникът на това копие е изготвен от дълго изострено желязо, а стеблото от палмово дърво. Халеф си беше подбрал трите най-удобни и най-подходящи за сегашната цел. Не носеше хаика. Сега съблече и връхната дреха. Когато обърнах с един знак внимание на персиеца върху голите ръце, той ми прошепна:
— Това действително е успокоително за мен. Такива мускули от този дребен мъж не бях очаквал.
Противникът на Халеф скачаше насам-натам, правейки пробни хвърляния. Хаджията го удостои само с кратко внимание и после произнесе преценката си:
— Той не знае нищо за даваран [119], сихди! С действията си сякаш има намерение да ми вдъхне страх, а като ми демонстрира ловкостта си, иска да си подготви ръката за решителния миг. Аз не го намирам за нужно. Ще последвам съвета ти и също като Кара ще изчакам, додето си свърши копията.
— И после хвърляш твоите бързо едно след друго?
— Да.
— Но следи и краката му! От тяхното положение и наклона на тялото можеш да заключиш накъде иска да се отклони и нататък мяташ другите две!
Сега прозвуча гласът на шейх Тавил и Халеф се отправи с бавни крачки към мястото си. Хвърлих неволен поглед на Ханнех. Тя се усмихна и ми кимна.
Тавил посрещна нашия шейх с думите:
— Шейтанът пожела първия бой да завърши във ваша полза. Той отне на нашия най-добър стрелец спокойствието на ръката и твърдостта на погледа. Но не си въобразявайте, че ще спечелите! Аз вече виждам трите копия забити в тялото ти!
— Какво си се раздрънкал? — попита го Халеф. — Ти се изключи от битката, макар в качеството си на шейх да бе длъжен да се поставиш на първо място. Тук нямаш работа.
Скастреният избълва гневно проклятие, но се оттегли, без нищо повече да каже.
Сега двете главни действащи лица стояха едно срещу друго на разстояние двайсет и пет крачки. Бен кхалидът беше забил двете копия пред себе си в пясъка, третото държеше в ръка с леки пружиниращи движения. Сега подвикна:
— Погледни насам! Тук стои най-прочутият мъж на копието, пред чиято сила и ловкост трябва да се завреш в миша дупка!
— Естествено! — изхили се Халеф.
— Моят джерид ще ти прониже тялото!
— Естествено!
Едва сега самохвалкото разбра подигравателното значение на тази дума. Той се ядоса и кресна на хаджията:
— Да ми се подиграваш ли искаш? Моят отговор ще бъде моменталната ти смърт.
— Естествено! — ухили се Халеф за трети път.
— Това, това ще е последното ти хилене! Внимавай, то идва!