Погледнах персиеца, без да отговоря на първо време. Искаше да ми подари тази великолепна, незаплатима камила! Това бе направо княжеска щедрост и аз не знаех как да реагирам. Цялото ми сърце се противеше да каже «Да», а едно «Не» щеше тежко да го наскърби. Той продължи:
— За мен ще бъде гордост и радост да знам, че Кара бен Немзи ефенди седи на моята хеджин. За стойността на животното не бива да държиш сметка, защото не съм го плащал и по всяко време мога да си измоля от Чарбагх подобно. Към това се добавя, че ти ми спаси живота и откри Канс ел Адха. Без теб нямаше да мога да си го върна. Следователно съзнаваш, че подаряването на тази камила е нищо пред това, което ти дължа. Сега не искам повече да настоявам, имаш цяла нощ да размишляваш.
Кхутаб ага се обърна и изглежда сметна работата засега уредена. По тази причина аз също не казах нищо повече, но Халеф, който бе присъствал на разговора, ми зашепна настойчиво:
— Сихди, ти ще я приемеш, да, дори си длъжен! Човек не бива да оскърбява приятеля, като отблъсва подаръка му.
— Но такъв! — отговорих аз.
— Вярно, той е изключително ценен, но трябва да имаш предвид, че ще го получиш не само за себе си, а и за нас.
— Аха! Ти май поглеждаш от тая скрита дупка?
— Да. В твоята родина тази хеджин ще ти бъде безполезна и ето как ти ще постъпиш с нея както навремето с твоя великолепен Рих, а именно ще я оставиш при нас. И сега си представи радостта ни, като получим за разплода си тази безукорна петгодишна женска камила с такива превъзходни качества. Ако я приемеш, ще окажеш на племето ни услуга, за която ще ти дължим най-голяма благодарност. Надявам се, че го съзнаваш? Или пък не?
— Напротив, това ще бъде една голяма облага за вас.
— Хубаво, сихди! Радва ме, че притежаваш такова прозрение. Но това е само прозрение за страничното и аз се надявам, че ще се яви прозрение и за главното.
— Кое е то?
— Че трябва да я приемеш? Ще го сториш ли?
— Хм-м!
Дребосъкът се обърна поривисто към персиеца:
— Приятелю мой, Кхутаб ага! На сърце ми е легнало, моят сихди да ти изпълни желанието. Аз го обработвах сега в този смисъл и мога да ти съобщя, че съм доволен, защото той току-що вече изхъмка. Понеже много добре го познавам, знам, че от това колебливо «Хм-м» до крайното «Да» ездата никак не е далечна. На мен ми се удаде вече наполовина да го убедя за предложението ти и ето как можеш да таиш приятната надежда, че до заранта ще се появи и втората половина. Ти съзнаваш значи, че късметът не е неблагоприятно разположен към теб и камилата ти.
Този дребен хитрец, дето винаги му бе толкова трудно да се оправи с порядките и представите за моето отечество и постоянно пренасяше Ориента в него, сега, когато се касаеше за получаването на една хеджин, веднага си спомни, че от камилата в родината ми няма да имам никаква полза. И после бързото и странно тълкуване на моето «Хм-м». На такова нещо бе способен само моят хаджи Халеф.
На утрото той ми призна, че заради хеджин цяла нощ не е могъл да мигне, и че трябвало да я приема, ако не искам за остатъка от живота да го лиша от сън, което в крайна сметка щяло да има за последица неговата смърт. После привлече баш насир и аз бях по такъв начин «обработен», според вчерашния израз на Халеф, че накрая волю-неволю дадох съгласието си. Това предизвика голямо ликуване сред хаддедихните. И мога да кажа също за персиеца, че искрено се радваше. Не беше ми предложил подаръка по китайски обичай, при който непременно трябва да откажеш. И тази радост ми беше също така приятна както предметът на неговата щедрост. Докато другите обградиха камилата и изброяваха нейните достойнства, той ме отведе настрани и каза:
— Ефенди, тъй като ти ме ощастливи с приемането на подаръка ми, трябва да ти кажа нещо, което засега не е необходимо някой друг освен теб да знае. Сигурно ти е известно, че на камилата не може да се даде «тайна», както на конете с чиста кръв, защото е твърде глупава. Но при тази хеджин на мен ми провървя. Тя притежава дарба за схватливост, каквато човек иначе напразно ще търси сред себеподобните й, и е вярна и послушна като кон. Понеже сега тя е твоя собственост, искам да ти съобщя нейната тайна. Животното се казва Машхура. За да й привлечеш предварително вниманието, трябва да я повикаш два пъти по име, след което три пъти едно след друго да кажеш думата «бабунадж» [124]. Сторил ли си го, тя ще развие такава бързина, че неподвижният въздух ще ти се стори като вятър, и няма да престане, докато не й кажеш също три пъти думата «Яваш!» [125] Тъй като камилата по начало превъзхожда коня по издръжливост, то Машхура издържа много по-дълго, отколкото един кон, което може да те спаси от голяма опасност и да направи всяко преследване безполезно. Запомни ли го?