— Той познава кладенците, намиращи се извън този път, които бедуините държат в тайна Така знае например, че днес ще стигнем до Бир Хилу, където има добра вода.
— Ние също възнамеряваме да отидем там, където вероятно ще заварим и крадците.
— Каква радост. Ще ти призная, че почти бях изгубил надежда да ги настигна още в пустинята. Защо това е безусловно необходимо, не е нужно да подчертавам.
— Да, но пък откраднатите вещи ще бъдат още у тях и ще могат да бъдат изобличени. Също така тук няма да значат повече от кои да са други хора. Но по-късно, в Мека, те ще са скрили грабежа и освен това обвинението срещу тях ще бъде невъзможно, защото техният предводител, изглежда, е протеже на великия шериф. Но това ме връща отново на моя въпрос, с който нямах предвид опасностите на пустинята.
— А какво?
— За вас има и други, много по-големи, чиято причина се крие в омразата между шиити и сунити. Още с напускането на Мешхед Али ти преставаш да се намираш на шиитска територия и колкото повече следваш пътя за Мека, толкова повече приближаваш средоточието на враждата. Жителите на Арабия са фанатични сунити и към това се добавя и фактът, че номадите отхвърлят всяка принуда и посегателство върху свободата им с упорство и без щадене на силите. Тяхната антипатия е насочена особено срещу военните. И ето че идваш ти, шиитът, с двайсет турски войника в Арабската пустиня, където бедуинът двойно повече те мрази. Убеден съм, че всеки номадски отряд, който не наброява по-малко мъже от вас веднага ще ви връхлети. Помисли ли за тези неща, когато предприе ездата?
— Да, но смятах, че скоро ще настигна крадците.
— При една преднина от четири дни?
— Мислех, че бързо ще мога да я намаля, защото взехме най-добрите камили. Погледни моята хеджин, която се казва Машхура [81]! Името говори много, наистина, но не достатъчно. Тя произхожда от прочутия развъдник на Чарбагх, чийто управител е брат на моя баща. Той ми я подари — тя никога не би могла да бъде продадена. Ти си познавач. Какво ще кажеш за нея? Двойно по-бърза е от една бишарихеджин и има издръжливите дробове на орел. Предците й водят произхода си от африканската пустиня Баюда, а дядо й е бил синьо-сивият мъжкар, когото е яздил Мосаффар ед Дин, емирът на Бокхара, в сражението при Ирджар край Сърдаря. Безподобната бързина, с която е спасил господаря си от преследването, е била възторжено възпята после от поета Бен Шаат.
— Никога не съм виждал такава хеджин и тайно вече й се възхитих. Но каква ти е ползата от превъзходните й качества, след като хеджин на войниците ти не са бързи като нея? Ако беше направил сметка колко време се иска за стопяването на една преднина от четири дни дори при най-голяма бързина и издръжливост, резултатът щеше да ти подскаже, че не би могъл да застигнеш преследваните преди Мека. За щастие водата им свършила, няколко дни лежали в изнемога от жажда и щяха да загинат, ако не бяхме се натъкнали на тях.
— Ях Али! Вие не само сте ги видели, но даже сте говорили с тях?
— Още повече, една нощ бивакувахме при тях.
— Дори сте бивакували? Ефенди, трябва да ми разкажеш!
— Първо още един въпрос. Кой е всъщност пратеникът на великия шериф?
— Той не ти ли го каза?
— Искам да го чуя от твоята уста.
— Той трябва да е много богат, защото го наричали Ел Гхани. Също така е шейх ел харе на част от територията на Мека. Принадлежи към прочутата фамилия Кватадах, потомък е на Мохамед Абу Нумехий и се казва Абадилах ел Варак, но не му е приятно да чува прозвището Ел Варака [82].
— Защо?
— Защото това име лесно може да стане опасно за него.
— Аха! Затова значи го премълча! Той се нарече само Ел Гхани.
— И премълча същинското си име?
— Да. Къде се крие опасността на прозвището Ел Варака?
— За да го разбереш, би трябвало да познаваш живота на сегашния велик шериф и дългите му ожесточени разпри с Осман паша, пълномощника на султана.
— Тези неща са ми известни. Пашата искаше да въдвори ред в администрацията, да премахне болестите, особено чумата и холерата, и преди всичко да наложи сигурност по керванските пътища. Великият шериф го прие като накърняване на неговите права и не пожела да признае пашата. Между двамата пламна неумолима битка, която великият шериф водеше с всички възможни дори най-осъдителни средства. Така например в джамията можело веднъж да се прочете, че пашата е прокълнат от Аллах, и всеки, който го премахне от света чрез убийство, ще намери достъп до насладите на Рая, без да му се зачетат греховете.