— Само да го мисля? Аз съм убеден. Значи си съгласен. Уговорено.
— По-полека, скъпи Халеф! Кой е казал, че съм съгласен?
— Не се възпротиви, значи си съгласен. Затова трябва да доведем до изпълнение скъпоценната идея на моята Ханнех.
Вече вдигаше крак да продължи, но аз го задържах и казах:
— Не толкова бързо, Халеф! Позволи малко да поохладя въодушевлението ти. Какво ще стане, ако бени кхалид не офейкат?
— Ще офейкат — заяви той. — Ханнех го каза, значи ще го сторят. Знам, че си трезво мислещ човек, наистина, но все ще притежаваш достатъчно фантазия да си представиш какъв ужас ще ги обхване, когато духът отново им се яви с горящи факли в ръце.
— С факли?
— Да, с факли, изготвени от лиф [94] и катран. Нали знаеш, че носим такива, та ако ни се наложи по път да осветяваме бивака.
— Знам. Значи слепецът се появява с факли и нашите противници офейкват? Ами ако вземат и войниците?
— Да ги вземат? Хич няма да им хрумне. Страхът им ще бъде толкова голям, че ще побегнат, без да ги е грижа за аскерите.
— И после?
— После ние освобождаваме войниците и се махаме, преди бени кхалид да са се върнали.
— Помисли, че трябва да имаме оръжията, камилите на войниците и всичко, което им принадлежи!
— Това няма да продължи дълго, защото ще вземем нужния брой хаддедихни. Те ще стоят в нощната тъма зад Ел Мюнеджи, докато настъпи подходящият миг.
— Но Ел Мюнеджи е сляп. Не може да бъде воден, защото бени кхалид трябва да видят само него.
— Ще го нагласим така, че да върви само направо. Това не е кой знае колко трудно.
— Той ще се съгласи ли?
— Защо не? Ще му кажем как стои работата.
— Не бива, защото още не знаем каква позиция ще заеме спрямо досегашните си приятели, меканците. Той да не би да чу всичко това, което си разказал на Ханнех?
— Не, защото слепецът отново се намираше в своето съноподобно състояние, от което поради умората излиза само от време на време. В същия полусън дойде почти до огъня ни. Скочил внезапно и тръгнал толкова бързо, че Ханнех не успяла да го задържи. Но също така бързо се върнал, за да седне и продължи да спи. Така че не знае къде сме и какво се е случило.
— Няма да му казваме, за да не би от чувство за солидарност към меканците да извърши нещо, което да ни бъде във вреда.
— Тогава ще чакаме, докато се събуди.
— С какво възнамеряваш да го накараш да играе ролята на дух-факлоносец?
— Сихди, остави това да е грижа само на Ханнех! Тя умее на всяка работа да сложи основи и следователно и тук ще намери до подходящото време правилните мисли, можеш да разчиташ на това. А сега кажи, съгласен ли си най-сетне?
— Работата ми се струва като игра на деца. Детинска е и не подобава на храбрите войни на хаддедихните. Можем да постигнем целта си по друг, по-достоен начин.
— Признавам, сихди, но този друг начин няма да ми хареса, защото няма да е избликнал от дълбините на разума на моята Ханнех. Моля те, все пак, да се спуснеш в кладенеца на нейните мисли. Тя измисли превъзходен план и ние сега да не го осъществим? Това, дето го нарече «детински», тя никога през живота си не бива да узнае. Сърцето й няма да може да понесе подобно оскърбление. Дори само заради нея трябва да дадеш съгласието си.
Понеже протестът му се основаваше на тези важни «причини», побързах да отговоря:
— Хаджи Халеф, аз си оставам на моето мнение, но няма да ти попреча да направиш опит и да видиш дали грандиозният план на твоята добра Ханнех ще успее.
— Благодаря ти, сихди! Ей сегичка ще уговоря с нея всичко необходимо и сетне ще побързам да го осъществя.
— Драги Халеф, планът е произлязъл от нейната главица, но нека реализирането му си е мъжка работа! Аз ще ти помогна. Преди всичко трябва да знаем къде се намират бени кхалид и по какъв начин бивакуват. Тръгвам веднага да го разбера и ти ще ме придружиш. Ела!
— Ама, сихди, ама нали работата беше тъкмо там, да се оправим без твоя подкрепа.
— С това не мога да се съглася Номерът, който се каниш да погодиш, има голяма прилика с някоя момчешка лудория, но може да има и плачевни последици. Ако въпреки всичко се съгласявам, то го правя само при условие, че изпълнението става пред очите ми. Ако не искаш, отказваме се и разменяме шейха срещу войниците. Сега решавай!
— Сихди, ти вземаш маслото от млякото на Ханнех, но съзнавам, че другояче няма да те склоня, така че ще имаш волята си. Хайде, идвам с теб!
Халеф не беше доволен от мен, но това не можеше да ме разколебае. Тръгнахме в посоката, в която бяха поели бени кхалид. Приех, че са избрали местността, където ги бях видял по свечеряване да яздят и предположението ми се оказа правилно. Сигурно там бяха оставили горивен материал, защото потрепкваха два огъня. Бяха малки, не светеха ярко, но достатъчно да можем лесно да се ориентираме.