Той отпи голяма глътка, така, както селяните пият от манерка.
— Благодаря.
— Ти уби ли много патици?
— Четири, а кучето намери три ранени от други ловци.
— Защо стреля?
— Сега съжалявам. Стрелях от яд.
И аз самият съм правил това понякога, помисли полковникът и не попита лодкаря за какво е бил ядосан.
— Съжалявам, че долетяха толкова малко патици.
— Какво да се прави, случва се — отговори му полковникът.
Той наблюдаваше движението на кучето във високата трева и остриците. Изведнъж видя, че то се спря и застана неподвижно. След това се хвърли. Скочи високо и се спусна напред и надолу.
— Хвана ранена патица — каза полковникът.
— Боби — извика лодкарят, — носи, носи!
Остриците се раздвижиха и кучето се показа с ранения паток в устата. Сиво-бялата шия и зелената глава се клатеха нагоре-надолу като змийска глава. В това движение нямаше никаква надежда.
Лодкарят спря рязко лодката с нос към брега.
— Аз ще я взема — каза полковникът. — Боби!
Той измъкна патицата от устата на кучето, което я стискаше леко. Патокът беше невредим, здрав, приятен на пипане, с туптящо сърце и безнадеждни очи на пленник.
Полковникът го огледа внимателно, галейки го, както се гали кон.
— Само крилото му е ударено — каза той. — Ще го държим за викач или ще го пуснем през пролетта. Ето, вземи го и го сложи в чувала при женската.
Лодкарят пое внимателно патока и го сложи в чувала от зебло, който беше под носа на лодката. Полковникът чу как женската започна да му говори. Или може би протестира, помисли той. Не разбирам патешкия говор през чувал от зебло.
— Пийни още — каза той на лодкаря. — Днес е дяволски студено.
Лодкарят пое манерката и отпи голяма глътка.
— Благодаря ви — каза той. — Вашата grappa е много, много хубава.
Глава четиридесет и трета
На пристана, пред продълговатата ниска каменна постройка имаше патици, наредени в редици.
Както винаги, те лежаха на групи, различни по брой. Имаше няколко взвода. Роти не виждам, помисли полковникът, а моите патици не стигат дори и за едно отделение.
Главният пазач на дивеч стоеше на брега с високи ботуши, къса куртка и килната назад стара мека шапка. Той погледна критично патиците на носа, когато лодката се приближи.
— На нашия пост беше замръзнало — каза полковникът.
— Така и предполагах — отговори главният пазач. — Съжалявам. Този пост минава за най-добър.
— Кой се отличи най-много днес?
— Баронът уби четиридесет и две. Там имаше малко течение и затова водата не замръзна бързо. Навярно не сте чули изстрелите, защото бяха срещу вятъра.
— Къде са другите?
— Заминаха всички, освен барона, който ви чака. Шофьорът ви спи в къщата.
— Това трябваше да се очаква от него — отговори полковникът.
— Наредете и тези патици — обърна се главният пазач към лодкаря, който също беше пазач. — Искам да ги впиша в ловната книга.
— Има един зеленоглав паток в чувала. Само крилото му е ударено.
— Добре. Ще се погрижа за него.
— Ще вляза при барона. С теб ще се видим по-късно.
— Трябва да се сгреете — каза главният пазач. — Денят беше мразовит, господин полковник.
Полковникът тръгна към входа на къщата.
— Ще се видим по-късно — каза той на лодкаря.
— Да, господин полковник.
Алварито, баронът, стоеше до огнището сред стаята. Той се усмихна както винаги срамежливо и каза със своя тих глас:
— Съжалявам, че нямахте добър улов.
— При нас всичко замръзна. Но въпреки това ловът ми достави голямо удоволствие.
— Много ли ви е студено?
— Не чак толкова.
— Можем да хапнем нещо.
— Благодаря. Не съм гладен. Вие ядохте ли?
— Да. Другите си заминаха с моята кола. Може ли да ме закарате някъде около Латизана? Оттам ще мога да намеря превоз.
— Разбира се.
— Как можа да замръзне! Очаквахме хубаво време.
— Сигурно е имало страшно много патици отвъд лагуната.
— Да. Но сега те няма да останат, тъй като храната им е под леда. Тази нощ ще тръгнат на юг.
— Всичките ли ще заминат?
— Всички, освен патиците, които се въдят тук. Те ще останат, докато водата замръзне навсякъде.
— Жалко за лова.
— Съжалявам, че дойдохте толкова далеч само за няколко патици.