Ала по-важното бе друго — изследователят вече не се съмняваше, че описаният от сър Уейд град наистина е съществувал, ето защо не беше особено изненадан, когато в началото на 1912 година се натъкна на развалините му. Естествено, размерите му не бяха толкова внушителни, както повествуваха легендите, обаче масивните каменни плочи от фундамента му недвусмислено свидетелстваха, че това не е просто някакво си негърско селце. За свое огромно огорчение, ученият не откри сред руините му никакви следи от писмени знаци, а заради малобройния състав на експедицията нямаше как да се разчисти проходът, водещ към системата от катакомби, за която споменаваше сър Уейд. Артър разпита вождовете на всички местни племена за белите човекоподобни маймуни и мумифицираната богиня, ала по някое време си даде сметка, че едва ли щеше да се справи сам. Трябваше му някой европеец, който да живее тук и да се грижи за събирането на информацията.
Намери го в лицето на мосю Верхарен — белгийски агент, живеещ в една от конгоанските фактории46. След като изслуша изследователя, белгиецът му обеща, че не само ще открие, но и ще му изпрати мумията на богинята. Въпреки че Верхарен само беше чувал за свещената находка, той разчиташе на племето н’бангу, което по това време служеше на правителството на крал Алберт47, и смяташе, че лесно ще ги убеди да се разделят с това мрачно божество, похитено от техните предци. Докато плаваше към Англия, Артър си мислеше, че ако има късмет, след няколко месеца може да получи безценната етнографска реликва, която не само ще потвърди най-безумните и дръзки хипотези на неговия прапрапрадядо, но и ще изчисти името му пред научната общественост.
Докато чакаше вести от мосю Верхарен, Артър Джърмин проучи с още по-голямо усърдие ръкописите, останали от далечния му предтеча. Постепенно той почувства духовна близост със сър Уейд и ентусиазирано се захвана с търсене на сведения за личния му живот в Англия, защото до този момент се бе интересувал само от африканските му изследвания. Ала въпреки множеството слухове за мистериозната му португалска съпруга, Артър така и не успя да открие нито едно веществено доказателство, че тя е живяла в имението. Сякаш паметта за нея съзнателно бе изтрита от семейните анали. Ученият всячески се мъчеше да открие защо е станало така и в крайна сметка реши, че всичко се дължеше на умопомрачението на съпруга ѝ. Спомняше си, че прапрапрабаба му бе дъщеря на португалец, търгуващ с Африка. Без съмнение тя превъзходно познаваше Черния континент и навярно беше прагматичен, здравомислещ човек като баща си. Ами ако налудничавите теории на сър Уейд бяха предизвикали снизходителната ѝ насмешка? Как би реагирал съпругът ѝ на подобно поведение? Нямаше ли да я заведе в Африка, за да я накара да се убеди лично в правотата му? Ала колкото и стройни и логични да бяха предположенията му за обгърнатите в тайнственост събития отпреди век и половина, Артър ясно си даваше сметка, че не бяха нищо повече от догадки.
През юни 1913 година Джърмин получи писмо от мосю Верхарен, в което се съобщаваше, че търсенето на сакралната находка се увенчало с успех. Тази мумия действително представлявала необикновен експонат, пишеше белгиецът, и не би могла да бъде класифицирана с лека ръка, още повече от неспециалист. Само експерт бил в състояние да определи дали тленните останки са принадлежали на човек, или маймуна; процесът по идентификация се затруднявал допълнително и от лошото състояние на балсамираното тяло. Неумолимият ход на времето и влажният климат на Конго не били сред факторите, благоприятстващи съхранението на подобна находка, особено когато мумифицирането не било извършено от специалист в тази сфера. На шията си мумията имала златна верижка, на която висял медальон с капаче; във вътрешността му обаче нямало нищо. Върху капачето бил изобразен някакъв герб. По всяка вероятност украшението било собственост на злополучен бял пътешественик, натъкнал се на воините н’бангу в лош за него час, а после те го сложили на врата на богинята в знак на преклонение. Накрая мосю Верхарен пишеше, че след като внимателно разгледал лицето на балсамираното същество, нямал търпение да види реакцията на кореспондента си, защо го определено го очаквала голяма изненада, свързана с приликата на принцесата с една небезизвестна личност. Това беше единственото лекомислено подхвърляне на белгиеца в подробното му, издържано в изключително сериозен тон писмо, което завършваше с обещанието, че пратката с находката ще пристигне при Артър след около месец.
46
Фактория — обособено селище на търговии на територията на друга страна. Факториите възникват в средновековна Европа като търговски обединения, опериращи на чужда територия, които защитават общите интереси на търговците пред местните власти. — Б.пр.
47
За да държат многомилионното население на Конго под контрол, колонизаторите създават т.нар. Обществени сили — армия, сформирана от представители на местни войнствени племена и командвана от европейски офицери. В резултат на зверствата в периода на белгийското владичество в Конго са избити 10 милиона души. — Б.пр.